Димана

1. Изгрев или залез?
Първосигнално: залез - по-наситени са. Като се позамислих - не бих се лишила и от изгревите.
2. Любимото ти време от деня?
Всяко време от деня ми е любимо, както е и със сезоните.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Най-хубавото нещо, което съм виждала до сега в живота си, е била дъщеря ми. Изумих се, че съществува нещо съвършено, или че се раждаме съвършени!
4. Важна ли ти е самотата?
Самотата ми е много важна, т.е. времето да остана сама със себе си. Ако няма такова време установих, че ставам взривоопасна и за себе си, и за околните.
5. От какво изпитваш тъга?
Тъга изпитвам от това, че повече няма да видя любим човек - баба, дядо... никой не е вечен, но пък от време на време ги усещам или правя някои неща, за да ги усетя - ям мекици, слагам шапка, пържа, ям миш-маш... и става една такава сладко-тръпчива тъга.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Първото нещо, за което помислям е, че тоалетната ме зове (първосигнално). В този момент от живота си като отворя очи и започвам да си планирам деня, работата, но пък това не ми пречи да ги променям и да забелязвам малките радости, които ми се изпречват. Нямам нужда от положителна настройка, кафе или каквото и да е
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Вечер по възможност гледам да се изключа, да релаксирам, да се върна към мен си, т.е. да не мисля.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Търся хармония и винаги да съм си в центъра. Не знам доколко това е определено, но ме кара да се чувствам добре.
9. Какво те уморява?
Уморява ме тъпченето на едно място и лутането.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
В единия смисъл съм се изгубвала, даже май не веднъж. В другия смисъл не съм, защото не ме е срам да попитам някого къде съм и как да стигна до някъде си. За съжаление за първия смисъл този човек съм аз и не винаги мога да си дам адекватен отговор.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Понякога ми липсва някой, понякога не.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Това за спомените ти бях отговаряла и пак същото нещо ще кажа - да не забравя да чувствам, че това е важното, защото наскоро пак ми се случи да се затворя за всичко и всички, а това боли.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Нищо не е страшно в живота, всичко минава. Животът също минава, и болки, страдания, болести, рани с него. Вярвам, че тук е трудната част, после отиваме на по-хубаво място с нашия си кръг души.
Никога няма да забравя как си отидоха баба и дядо. Баба беше болна и за нея като че ли очаквахме, че ще се случи. Дядо падна на 08.01 и си счупи крака нагоре към таза, беше на 81 години. След операция и 10 дена почина. Баба почина на неговото 40 дни и последните дни казваше, че Димчо я чака, строят къщата и я чакат.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Може би искам да напиша писмо на себе си, за да не забравям някои неща. На другите каквото мисля и чувствам си казвам, даже с риск да стана досадна.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Не знам дали искам да я уча, защото май тя учи мен. Може би да бъде себе си и да слуша сърцето си.
Димана Димова, 33г., адвокат, живее във Велико Търново със семейството си.