сряда, 21 декември 2016 г.

Enclave

https://www.youtube.com/watch?v=Ac-2S1IsHNw&feature=share

Това не е лек, приятен филм, подходящ за гледане около празниците. Тя и войната не е подходяща по празниците, че и изобщо, но е отчетлива реалност. Сурова, почти мълчалива картина през очите на едно дете. Чиста болка, отново почти мълчалива, страх, но и обич, и прошка. Децата са най-добрите учители на възрастните, освен техни собствени огледала. Факт.

понеделник, 19 декември 2016 г.

The young pope

https://www.youtube.com/watch?v=N2ZFdepTu-w&feature=share

Изгледах го на един дъх. Чиста наслада за сетивата. Великолепният стил на Сорентино личи във всеки кадър, звук, реплика. Естетика и безупречност във всеки детайл. Перфекционист като мен няма как да не го оцени високо. Нямам поглед върху историческия аспект на сериала, нито съм компетентна по папските въпроси във всеки смисъл. Добър, лош, с безумни идеи, светец или дявол, арогантен или смирен- конкретно тук папата го виждаме във всякакви светлини (Джъд Лоу е както винаги изумителен като присъствие и игра). Но при него липсва една така разпространена, за съжаление, човешка черта. Лицемерие. 
Веднъж попитах младата монахиня (всъщност моя връстничка) от един манастир- кое е страшното в живота? Лицемерието, отвърна тя, без да си замисли. 
Сериалът е чуден. Сорентино е голям, голям. Титан.

сряда, 7 декември 2016 г.

Au Revoir Les Enfants

https://www.youtube.com/watch?v=lKV9gCf6VvM&feature=share

Топъл, човешки филм за абсурда, студа и безсмислието на войната. Но повече за обичта и достойнството, които нищо и никой не може да отнеме. 
"... на човека може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства..." Виктор Франкъл