понеделник, 31 август 2020 г.

Да се научим да се разделяме

Дори да сме се сдобили с най-новия модел айфон или ауди, или кабриолет (че така по-арт ни се веят косите), да сме си направили най-жестокото селфи с 10001 лайка, да сме супер инстаграмъбъл, да сме изчели хиляда вагона с книги и да имаме най-блестящите дипломи, окачени гордо по стените, да сме написали най-силната, най-"докосваща" книга, да сме хванали най-добрата разпродажба в мола, да сме се качили най-високо (там дето е силно ветровито и яко духа, как духа само) по стълбичката на кариерата, да ходим на най-яките партита тук и по света (за сведение Peggy Gou прави най-яките партита, хайде и Nina Kraviz), да обикаляме като цветарки последователно и методично всички европейски, че що не и всички останали столици, да плаваме с яхта всяко лято, без изключение, да сме вкусили от най-умопомрачителния секс, да сме изпитали и опитали най-изумителните оргазми, наркотици, уиски, моет, раци, омари и пр., да сме изградили с труд, постоянство и стоицизъм оня секси саркастичен, небрежно-ироничен, хипстърски, невинно-перверзен, бохемски, изтънчен, циничен стил/имидж/фейс/стайлинг/аутфит, да сме заобиколени от много хора/последователи/фенове, цели тълпи, скандирайки името ни, едно е сигурно.

Така и не се научихме да се разделяме.

Да приемеш, че може да си бил с някого хиляда години, и сте преживели какво ли не, и пак да се разделите. Случва се постоянно. 
Че децата ти, в които е съсредоточено Всичко, и всяка тяхна болка директно е изстисквала сърцето ти до кръв, ще пораснат, те вече пораснаха, и ще си тръгнат по пътя, няма как. Може и да ти помахат за сбогом, може не. Да ти се обаждат от време на време, а може и веднъж на пет години. И да живеят в друг ден от теб, например. Много е възможно. 
Че хората, с които си в момента на море, планина, в чужбина, на село или където и да е, и си изкарвате страхотно или просто хубаво, ще си тръгнат, щом свърши почивката. Както свършва всяко нещо, например както свършваш ти. Във всеки смисъл. 
Че онзи, с когото си изкарал една случайна, но незабравима нощ, няма непременно да се обади на другия ден. Той просто е много зает човек, разбери. Нещо като Атлас, дето крепи земята на мощните си мишци. И нямаш и нищожен шанс да го видиш повече. Но пък, хей, не си ли изкарахте добре? Тук и сега, живей за мига и пр.шитни.
Че кучето, дето си спасил и върнал от оня свят, и лекувал с всичката вяра и надежда упорито, ще умре все пак. Че твоята котка може да умре в съня си, без да е боледувала и един ден. Че хората, които обичаш, си тръгват по един или друг начин, и ти им виждаш гърбовете. И нищо не можеш да направиш. Че хората, които обичаш, умират. И нищо не можеш да направиш. Че хората, които не обичаш, но нямаш нищо против да са наоколо, също умират.
Че ти ще умреш.

Не се научихме да се разделяме.

Напоследък бях на Вонегът, Кормак Маккарти, Уелбек, Херман Кох, Дейвид Линч, плавно финиширайки с Чък Паланюк. Май предозирах. Та сигурно затова така, нале. Май ми трябва позитивно четиво, нещо жизнерадостно, лекичко. 
Шегувам се.