Там

Има вятър там. Провира се и ръмжи между клоните.

Има и слънце понякога, проболо разкъсаните облаци. 

Тези облаци с перверзни имена, помниш ли?

Има дъжд, който мие забравените празнични знаменца за нечий рожден ден. Спускат се капките по тъжните им канапи.

Там, в рождения ден има глад, храна по чиниите, обърнати маси, музиката е оставена на самотек и вървят ретро хитове, които никой не слуша. 

Там някъде седя прогизнала с празна хартиена чиния на шарени балони. С празнична триъгълна шапка, висяща на врата ми.

Празнувам с лице на клоун в почивка. С размазан грим, изядено червило…Седя и те чакам под дъжда. Сама.  И ми е студено.

Anna in your head

Да се местим

Пиша тези думи, облегната на една изоставена лодка. Лодката е изтеглена на сушата в старото пристанище на Тасос.
Бих могла да разказвам за това пътуване дълго. За хубавите и не толкова хубави моменти. Не толкова хубавите моменти се заличават бързо в паметта, а хубавите се преувеличават от дистанцията на времето - кой го беше казал, вече не помня.
Бих могла да разкажа за пътуването с лодка в открито море и как всичко ти се клати и ти е леко шантаво, щом слезеш на суша. За бурята с четириметрови вълни и лодката, която се накланя застрашително, но все пак ги преодолява. За делфините, които ни придружаваха от време на време - играещи си като малки дечица с носа на лодката, нехайни и безгрижни. За гръцкия капитан, който още миналото лято остана завинаги в сърцето ми - добър човек с огромно сърце, от ония редки видове, знаеш. Питаш го нещо, предлагаш идея, той се усмихва - yes, of course, my friend, why not.
За остров Лимнос и крепостта, подобна на Царевец, и скалите с козичките и сърничките, и риболовните кораби, пристигащи вечер, и хората, които ги чакат търпеливо, за да си купят прясна риба. За ципурото, рицината и рибената им чорба, и сърдечността и гостоприемството - отварят ресторанта само за теб, да те нахранят и после да го затворят пак.
За старото пристанище на Тасос, за рибарските мрежи, пръснати навсякъде, за грохналите, изоставени лодки, като тази тук - изоставени кой знае откога, толкова самотни и прекрасни, никому ненужни вече, но все още там, за да ги видя и запомня. За гръцките старци, насядали по пейки и столчета, заникъде небързащи с всичкото време зад гърба си и малкото, оставащо пред тях, за спящите котки навсякъде - толкова често ги виждам и са толкова много - с оръфани от нощни боеве, ушички и рани, някое без краче, но оцеляло, гальовни и предпазливи, доверчиви и меки. Божии благословени творения...
И ме обзема онова познато безпокойство, че мога да забравя нещо важно. Че пропускам толкова много. Толкова много. Чак ми се иска да спра да изброявам на мига - всичко или нищо. Но продължавам.
Иска ми се да да мога да опиша подробно до най-мъничките детайли всяка една котка, която срещнах по пътя си, всеки старец, уличен художник, всяка лодка, мрежа, чайка и корморан, и пейка, покрай която минах. Сякаш иначе не биха съществували. Но те съществуват - видях ги с очите си. И със сърцето.
Какво още? За усмихнатото момче, което ми направи кафе преди да е отворило кафенето и ей-така на крак ме успокои, че пак ще дойда, щом му споделих, че не ми се тръгва. За дядото, който хранеше котка и чайка, и ми помогна да ги снимам заедно. Дакси, ме пита. Поли ореа, засмивам се и трескаво се мъча да запомня чертите му, въпреки, че знам, че ще избледнеят.
Сещам се за думите на Селинджър:
"Сиймор беше казал веднъж, че това, което цял живот правим, е да се местим от едно свято кътче в друго."

Трябва да тръгвам.

06.05.2019

...

Куче

Не искам куче да имам.
Не искам нищо да имам
за кратко.
А после да нямам
завинаги.
Не искам куче в къщата.
След кучето
къщата
е с едно куче по-празна,
с едно куче по-чиста,
с едно куче по-тиха.
По-тъжна от всяка къща без куче
е онази, в която е имало куче.
И думата „ново”, употребена за куче
е тъжна.
Не искам куче да имам.
Не искам нищо да имам.
Светът е напуснато място,
където
за кратко е имало
куче,
а после завинаги няма

Боряна Нейкова

True detective

https://www.youtube.com/watch?v=ahisFWxT2q4&t=11s


"И всички са така убедени, че са нещо повече от сбора на своите импулси. Безсмисленото въртене, умореното съзнание, сблъсъкът между копнежите и невежеството им... (...)
... как тази огромна драма никога не е била нищо повече от безсмислено въртене в кръг и си можел просто да се отпуснеш, и най-после да не се бориш толкова много."

Ръст Коул от True detective

Уелбек и искреността

http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/arts/literature/1026-2010-09-27-20-55-37


"В момента потребността да бъда обичан е достатъчна, за да ме подтиква към действие. Искам да бъда обичан въпреки недостатъците си. Не е съвсем точно да се каже, че съм провокатор. Истинският провокатор е някой, който говори неща, които не мисли, просто за да шокира. А аз се опитвам да кажа онова, което мисля. И когато почувствам, че онова, което си мисля, ще причини някому неудоволствие, бързам да го кажа с истински ентусиазъм. Но дълбоко вътре в себе си аз искам да бъда обичан въпреки това. Разбира се, няма гаранция, че това ще си остане непроменено."

Жестоко интервю с Мишел Уелбек!

Пътуване по посока на сянката

"А привечер се намери да върви след него без пътека покрай реката, направо през сухите треви, които дращеха краката ѝ, високо под полите. Раменете му преграждаха погледа ѝ и усети, че се опитва да стъпва в стъпките му, все едно газеха сняг. Спряха на едно място, където реката се беше отдръпнала в жегата, оставайки им част от леглото си. В далечината още се виждаха къщите на селото и мостът върху скелето си, почти готов. Беше от тези мостове, които не ги крепи никаква опора, а само собствената им тежест и съвършенството на дъгата. Още една дъга плуваше в небето - луната, която изгряваше като вежда над сляпо око и нищо не осветяваше. И в полумрака най-сетне научи тежестта му - точно толкова голяма, че да може да я понесе. Беше един нож, който излекува една рана. Със зъбите му върху шията ѝ и дъхът му - толкова хаплив, че приличаше на шепот, докато мъхнатият огън я изпълваше на все по-дълбоки тласъци, чак до онзи взрив, който ги отхвърли и двамата встрани, вкопчени, и реката преля с една единствена вълна и ги измокри до кости."
Пътуване по посока на сянката, Яна Букова

Великолепен, чувствен, носещ безкрайна наслада за сетивата, роман. Погълна ме и ми се зави свят. И не спря. Адски ми напомня на магията на Маркес. Жесток роман.

...

На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.

             ....................


Вървя срещу смъртта, но аз не зная

тя има ли си дом и как изглежда.
И аз навярно там си имам стая,
която тя усърдно обзавежда.
Живее ми се тук, ала не мога.
Мъглата ми е ясна – с всички ребуси.
И ще поискам гражданство от Бога.
Или ще емигрирам в себе си.

 Добромир Тонев 

Гениалността в простотата

Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен коридор отвън, с нашите обувки пред вратата, дебелия килим върху пода на стаята, вън дъждът вали по стъклата на прозорците, а вътре в стаята светло, приятно и уютно, после тъмнина, гладките меки чаршафи и удобното легло, и чувството, че си се върнал у дома си, че не си вече сам, и през нощта, когато се събудиш, намираш другия до себе си, а не заминал нанякъде — всичко останало ти изглежда нереално. Изморени, заспиваме и ако единият се събуди, и другият също се събужда, и не се чувствуваме сами. Често един мъж изпитва нужда да бъде сам, една жена също изпитва нужда да бъде сама и ако се обичат, те стават ревниви, когато единият забележи това у другия, но мога да кажа съвсем искрено, че с нас двамата това никога не се случваше. Когато бивахме заедно, понякога се чувствувахме сами, но само по отношение на другите. Това чувство изпитах само веднъж. Бил съм самотен с други жени, а това е по-лошо, отколкото действително да си сам. Но ние двамата никога не се чувствувахме самотни и никога не се страхувахме, когато бяхме заедно. Зная, че нощта не е същата като деня, че нещата изглеждат различни тогава, че това, което преживяваш през нощта, не може да се обясни на дневна светлина, понеже тогава престава да съществува, и че нощта може да бъде страхотна за самотните, щом осъзнаят своята самота. Но с Кетрин нямаше никаква разлика между деня и нощта, освен може би тази, че нощите бяха по-хубави от дните. Когато хората се изправят пред света с толкова кураж, светът може да ги сломи само като ги убие. И той, разбира се, ги убива. Светът пречупва всички и у мнозина пречупеното място става по-здраво, но ония, които не се оставят да бъдат сломени, тях светът ги убива. Той убива безпристрастно и много добрите, и много кротките, и много смелите. Ако не си между тях, той пак ще те убие, но без да бърза.

из "Сбогом на оръжията", Хемингуей

Top 11 books

Както изготвих наскоро списък на съкрушаващите филми, които съм гледала в последните 1-2 години, така сега прилагам списък на книги с подобно въздействие. Изобщо книги, които няма да те оставят равнодушен, класика и съвременни.

1. Фиеста, Хемингуей (Хемингуей не може да се коментира, гигант)
2. Паула, Изабел Алиенде (по действителен случай, за дъщеря й- боли те сърцето през цялото време)
3. Спасителят в ръжта !!! Дж. Д. Селинджър (за не знам кой път четена, любима, любима, любима)
4. Щиглецът, Дона Тарт (най-масивната книга, която съм чела някога- 960стр, остават ми стотина)
5. Отклонение, Блага Димитрова
6. Вечерята, Херман Кох (великолепно написана, безупречен стил, лек, изчистен, на един дъх се поема)
7. Облакът Атлас, Дейвид Мичъл
8. Калуня Каля, Георги Божинов (толкова се изписа и изговори за нея, че няма какво да добавя- шедьовър)
9. Възвишение, Милен Русков (чудесна, чудесна наистина, смееш се с глас, стяга те за гърлото, от всичко има)
10. Сред дивата пустош, Джон Кракауер (по действителен случай, като се има предвид, че един от най-най-любимите ми филми е по въпросната книга, всяка дума е слаба)
11. Физика на тъгата, Георги Господинов (Георги Господинов повтарям- оттам насетне няма какво да се коментира, всичко е написано в книгата)

(разбира се, има и още, със сигурност пропускам някоя, но това е есенцията, да кажем, онова, което първо изплува ))

La grande bellezza

"Пътешествието тренира въображението. Останалото е разочарование и умора. Пътуването ни е въображаемо. Това е силата му. Върви от живота към смъртта. Хора, животни, градове, вещи, всичко е фантазия. Роман, измислица. Литре го казва, а той не греши. Всеки го може, ако затвори очи. От другата страна на живота е."
Луи-Фердинан Селин, Пътешествие до края на нощта
( из "Великата красота", режисьор Паоло Сорентино)

Г.Г.

Сгрешено четене

She walks in beauty like the Knife *

Георги Господинов по Байрон

Тя иде като нож красива
Във нощ под лунен небосвод
Лъчи и сенки се преливат,
Стомана, прах и въглерод,
Графит и диамант проблясват в сиво,
Тя не върви, тя реже в ход.

Да влюбва е дошла и да убива
Като луна студена, остра като стих,
След нея няма мъртви, няма живи,
Тя иде като нож красива,
Тя иде като нож красива,
Как искам аз да съм убит.

* Byron "She walks in beauty like the night"
 "Тя иде като нощ красива"

but it`s all right...

https://www.youtube.com/watch?v=ekPXswWFvbY

Dark as roses and fine as sand
I feel your healing in your sting again
I hear you laughing and my soul is saved
On forgotten graves you cry

Crawl like ivy up my spine
Through my nerves, into my eyes
Cuts like anguish or
Recollections of better days gone by

But it's alright
When you're all in pain
And you feel the rain come down
Oh, it's alright
When you find your way
Then you see it disappear
Oh, it's alright

Though your garden's gray
I know all your graces
Someday will flower, oh oh
In the sweet sunshower
In the sweet sunshower

Eyes like oceans so far away
A feather trail to a better way
Worried mornings turn into days
Then into worried nights

But it's alright
When you're all in pain
And you feel the rain come down
Oh, it's alright
When you find your way
Then you see it disappear
It's alright

Though your garden's gray
I know all your graces
Someday will flower, oh oh
In the sweet sunshower
Oh, in the sweet sunshower

Ooh, oh
In the sweet sunshower
In the sweet, sweet, sweet sunshower
Oh, oh

I know all your graces
Someday will flower
In a sweet
In a sweet sunshower

It's alright
All you´ll be you are today, are today
It's alright
All you'll be you are today, are today
Are today
Are today
Are today
Are today

Sometimes there's so much beauty in the world...

https://www.youtube.com/watch?v=gHxi-HSgNPc&feature=share

"It was one of those days when it's a minute away from snowing and there's this electricity in the air, you can almost hear it. Right? And this bag was just dancing with me. Like a little kid begging me to play with it. For fifteen minutes. That's the day I realized that there was this entire life behind things, and this incredibly benevolent force that wanted me to know there was no reason to be afraid, ever. Video's a poor excuse, I know. But it helps me remember... I need to remember... Sometimes there's so much beauty in the world, I feel like I can't take it, and my heart is just going to cave in."
heart emoticon

пречат да върви...

Албатросът

Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят —
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.

На пода повален между въжа дебели,
той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.

О, пътника крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.

Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.

Шарл Бодлер

Как да бъда човешко същество

"- Обикаляме в някаква мъгла. Мисля, че всички сме в транс. Обикаляме като зомбита. Не мисля, че дори осъзнаваме себе си и реакцията ни към света. Обикаляме по цял ден като несъзнателни машини, докато вътре в нас се развиват ярост, тревога и опасение.
- Точно така. Надигат се и изведнъж изскачат в неподходящ момент. Някакси социалният ни живот днес ни позволява да изразяваме чувствата си странно и индиректно. Ако ги изразиш директно, всички откачат.
- Всеки се носи през мъглата от символи и несъзнателни емоции. Никой не казва какво наистина мисли. След това хората подхващат шеги, които са като някакъв таен код. (...) Живеем в свят, в който бащи, необвързани хора или артисти се опитват да живеят според нечия фантазия за това как един баща, необвързан човек или артист трябва да се държи. Държат се сякаш по точно определен начин във всеки момент. И всички те изглеждат напълно самоуверени. Разбира се, в уединение хората са по-сложни. Не знаят какво би трябвало да правят с живота си. Четат всякакви наръчници.
- Господи, тези книги са толкова покъртителни, защото показват колко любопитни сме как всички други се справят в живота. Дори непрекъснато да играем тези роли, просто скриваме собствената си действителност от всички останали. Живеем в такова нелепо неведение един за друг. Обикновено не знаем нещата, които бихме искали да знаем за, предполага се, най-близките ни приятели. Ако преминаваш през някакъв ад в своя живот, би искал да знаеш дали приятелите ти не са преживявали нещо подобно. Но просто не смеем да се питаме.
- Все едно да помолиш своя приятел да прекъсне ролята си.
- Въобще не оценяваме възприемането на действителноста. Напротив, това наблягане на всички върху т.нар. "кариери" автоматично поставя на възприемането на реалността нисък приоритет. Защото ако животът ти е организиран около това да имаш успешна кариера, просто няма значение какво възприемаш или преживяваш. В известен смисъл можеш да изключиш ума си за години наред. Можеш да преминеш на автопилот.
- Умовете ни са фокусирани в целите и плановете, които сами по себе си не са действителността.
- Не. Целите и плановете са фантазия, част от един живот в сън. Нелепо е как всеки трябва да има някаква малка цел в живота. Абсурдно е, в известен смисъл, когато помислиш, че е без значение каква е тя.
- И понеже хората се концентрират в своите цели, всеки миг от техния живот е навик. Животът става привичен. И той е такъв днес. Ако действаш по навик, не живееш наистина. При санскрит коренът на глагола "бъда" е същият като "раста". (...)
Какво ни причинява живеенето в среда, където нещо толкова гигантско като сезоните, зимата, студа не ни влияе по никакъв начин? В крайна сметка сме животни. Какво означава това? Мисля, че вместо да живеем под слънцето, луната, небето и звездите, ние живеем във фантастичен свят, който сами сме създали. Комфортът може да те приспи до едно опасно спокойствие. Не виждаме света. Не виждаме себе си. Не виждаме как действията ни влияят на други хора. Ако си позволим да погледнем действията си, може да започне да ни се повдига. Как се държим с останалите? (...) Това да е началото на бъдещето, като отсега нататък ще има само обикалящи роботи, които не чувстват и не мислят. И почти няма да остане някой, който да им напомни, че е имало вид, наречен "човешко същество" с чувства и мисли. И че историята и паметта в момента се заличават и скоро никой няма да помни, че на планетата е съществувал живот. Според Бьорнстранд почти няма надежда. И вероятно ще се върнем към много див, беззаконен и ужасяващ период. (...) Не знам за теб, но аз трябва да вляза в тренировъчна програма, за да се науча как да бъда човешко същество. Как се чувствам в дадена ситуация? Не знам. Какви неща харесвам, с какви хора наистина искам да бъда? И се сетих за един начин- просто да премахна всичкия шум, да спра да играя своите роли и да слушам това, което е вътре в мен. Мисля, че за всеки идва период, в който има нужда от това. За да го направиш, може да се наложи да отидеш до Сахара. Може да го направиш и вкъщи, но трябва да премахнеш целия шум.
- Лично аз наистина не харесвам тези тихи моменти. Не знам дали е нещо фройдистко, страх от подсъзнателните импулси или собствената ми агресия, но ако стане прекалено тихо и аз просто си седя на едно място, независимо дали съм сам или с някого, ме връхлита чувство като "Господи! Ще бъда разкрит!" С други думи, склонен съм да върша каквато и да е задача, но не и просто да бъда човешко същество. Ако съм затворен и не мога да върша нищо, освен просто да бъда там, няма да мога. Мога да премина всякакъв друг тест, дори да получа шестица, ако положа необходимото усилие. Но не знам как да премина този твой тест. Разбира се, осъзнавам, че това не е тест, но го виждам така и че ще се проваля. Доста е плашещо. Чувствам се като в открито море. Мисля, че точно мигът на контакта с друг човек, ни плаши. Когато застанем лице в лице с друг човек. В момента не бихме го помислили за плашещо. Странно е, че въобще го намираме за такова.
- Не е толкова странно. Има си сериозни причини да бъде плашещо. Човешкото създание е сложно и опасно същество. Ако започнеш да изживяваш всеки момент- ето ти предизвикателство. Но да се протегнеш и да докоснеш другия- това наистина е вече нещо, към което да се стремим."
My dinner with Andre (1981), movie

"Отивам да си прибера мечтите от върха."

http://patagonia.dragontales.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B5/
Великолепно описано преживяване. Почти го виждаш и усещаш.

Comfortably numb

https://www.youtube.com/watch?v=hDjRO6SjjhM
Двама големи, много големи и любими Човеци...
When I was a child I had a fever 
my hands felt just like two balloons.   
Now I've got that feeling once again 
I can't explain you would not understand  
this is not how I am. I have become comfortably numb.

хубава музика хубава

https://www.youtube.com/watch?v=tM1rSTOs7Zs

Leonard

https://www.youtube.com/watch?v=czPt84ZKKOE
Винаги, винаги, когато слушам този глас, независимо дали поезията или музиката му, повече от великолепни, повече от каквото и да е, няма дума за такива неща, които съществуват в нашия свят, все едно са от другата страна на реката, както съм споменавала и преди, на другия бряг са, виждаш ги, чувстваш ги, знаеш, че са там, уж наблизо, а всъщност в два различни дни, недостижими, и по-добре, че е така, та винаги, когато го слушам, се пренасям на някакво безименно място, съвсем сама, последния човек на Земята в този момент, единствения, и няма значение какво е било преди и какво ще бъде, безтелесна съм, без минало и бъдеще, без страхове, съжаления, ограничения, точно там в този миг, нещо в теб се разстила, разтваря, стисва те за гърлото, навлажнява очите, леко горчива, леко сладка тъга по всичко и по нищо. Велик е, голям, голям...

If I could

https://www.youtube.com/watch?v=5S_BqxVi_TI&list=PLNEs8ExFijSBQF9y8p32wUDBYols6NcQt
 I'd rather be a sparrow than a snail
Yes I would
 If I could, I surely would
 I'd rather be a hammer than a nail.
Yes I would
 If I only could, I surely would.