Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен коридор
отвън, с нашите обувки пред вратата, дебелия килим върху пода на
стаята, вън дъждът вали по стъклата на прозорците, а вътре в стаята
светло, приятно и уютно, после тъмнина, гладките меки чаршафи и
удобното легло, и чувството, че си се върнал у дома си, че не си вече
сам, и през нощта, когато се събудиш, намираш другия до себе си, а
не заминал нанякъде — всичко останало ти изглежда нереално.
Изморени, заспиваме и ако единият се събуди, и другият също се
събужда, и не се чувствуваме сами. Често един мъж изпитва нужда да
бъде сам, една жена също изпитва нужда да бъде сама и ако се
обичат, те стават ревниви, когато единият забележи това у другия, но
мога да кажа съвсем искрено, че с нас двамата това никога не се
случваше. Когато бивахме заедно, понякога се чувствувахме сами, но
само по отношение на другите. Това чувство изпитах само веднъж.
Бил съм самотен с други жени, а това е по-лошо, отколкото
действително да си сам. Но ние двамата никога не се чувствувахме
самотни и никога не се страхувахме, когато бяхме заедно. Зная, че
нощта не е същата като деня, че нещата изглеждат различни тогава,
че това, което преживяваш през нощта, не може да се обясни на
дневна светлина, понеже тогава престава да съществува, и че нощта
може да бъде страхотна за самотните, щом осъзнаят своята самота.
Но с Кетрин нямаше никаква разлика между деня и нощта, освен
може би тази, че нощите бяха по-хубави от дните. Когато хората се
изправят пред света с толкова кураж, светът може да ги сломи само
като ги убие. И той, разбира се, ги убива. Светът пречупва всички и у
мнозина пречупеното място става по-здраво, но ония, които не се
оставят да бъдат сломени, тях светът ги убива. Той убива
безпристрастно и много добрите, и много кротките, и много смелите.
Ако не си между тях, той пак ще те убие, но без да бърза.
из "Сбогом на оръжията", Хемингуей
Няма коментари:
Публикуване на коментар