четвъртък, 28 октомври 2021 г.

СИНОПСИС на "ИМА ОЩЕ ВРЕМЕ"

 Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът й се е отчуждил от нея и сега това е последният й шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път.

Когато е бил малък, двамата са били изключително близки:
"Мамо, обичам те до края на Космоса."
"И обратно."
Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им.
Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били всичко един за друг.
Същевременно бащата на Кая, болен от деменция, е настанен от години в хоспис в близост до вилата. Кая го посещава един път в седмицата, задължително сядайки на няколко метра от него точно за трийсет минути. Нито минута повече, нито сантиметър по-близо. И там има дълбок разрив в отношенията, зародил се някъде в миналото. Навярно в нейното собствено детство.
Помежду отчаяните на моменти опити за стопяване на ледовете между нея и сина й, невъзможността да спи, тежките кошмари, саморазрушителните навици, безплодните сеанси с психотерапевта й по скайп и посещенията при баща й, който често не я разпознава, Кая си пише всяка вечер преди лягане с мъж от миналото й, който живее със семейството си на другия край на света. В друг ден от нея. Обичайно му задава въпрос, той й отговаря. И това е всичко.
-
„Никой не ни учи как да сме добри родители. Собствените ни родители ни учат точно на обратното.“
Телефонът й светна няколко минути по-късно, точно когато се канеше да го изключи.
„Никой не ни учи как да сме възрастни. Как да спрем да бъдем деца в тяло на възрастни. Това е, Кайче.“
-
Какво се е случило в миналото между тях, изчерпано ли е безвъзвратно то, ще намери ли мост към сина си през бурните води на отношенията им, ще прости ли на баща си за неща, които той дори не помни, ще започне ли отново да пише след години на прекъсване - все въпроси, които най-често в живота остават без конкретен, ясен, еднозначен отговор.
И все пак в този объркан и красив свят на нескончаеми въпроси, не отговорите са важни, нали?
Харесване
Коментар
Споделяне

сряда, 27 октомври 2021 г.

Нова книга "Има още време"


 

На финала сме. 🙂

За предварителни поръчки ми пишете.
Съвсем скоро "Има още време" ще хване пътя си благодарение на изд."Фама" и любимия Игор Шемтов. Надявам се и премиерата да се случи, даже двойна заради "Кая". Ако е писано и с времето си, както всяко нещо на този свят.

И, разбира се, кратък откъс по молба на разни хора. 🙂
-
Току-що наруши едно от железните си правила. Да не му пише през деня. Но какво пък, явно е дошло времето за чупене на смахнатите й правила.
„Хей“, последвано до минута:
„Ти си хей.“
„Нямаше те с години.“
„Само от снощи, не драматизирай.“
„Аз, ако не драматизирам, кой?“
„Какво става? Никога не пишеш през деня.“
„Чупя собствените си правила. Удобно ли е всъщност? Жена ти и прочие?“
„Щом пиша, значи мога. Окей?“
„Кажи ми нещо топло.“
Кая чу някъде долу да се хлопва силно входната врата и притвори очи. Отново излизаше, без да й се обади. Не беше такава идеята, когато реши да дойдат тук. Как щеше да свърши всичко това?
„Хмм, нещо топло, казваш. Окей. Бях на парти снощи. Към полунощ трябваше да проведа един разговор с чужбина и се качих нагоре по външното стълбище на сградата. Да търся тихо място. Партито беше в някаква полуизоставена сграда. И стигнах до рууфтопа, където се оказа, че има рууфтоп бар, затворен, заключен, но с еднометрова вратичка. Изпуших една цигара, изкарах си разговора и докато говорех, си мислех колко логично би било да се върна на партито, да подбера първата и да я кача на тоя рууфтоп. И да не се занимавам с излишно социализиране долу.“
„Това адски ме стопли. Ебаваш се с мен.“
„Просто споделих въжделение. Не ти ли стана топло?“
„Да разбирам, че заради хармоничния си брак си се въздържал.“
„Сега ти се ебаваш с мен.“
„Не, наистина кажи. Какво те спря, как беше – да подбереш първата?“
„Е, стигаме до момента с топлото. То ме спря. Трябва да бягам.“
„Лош си.“
„Такъв съм, да. Слушай, Кайче. Пусни си Макс и всичко ще бъде наред, знаеш това.“
И излезе. Изписа й, че е офлайн.
Знаеше ли го? Вече имаше сериозни съмнения, че всичко ще бъде наред. По-скоро всичко отиваше по дяволите.