четвъртък, 29 януари 2015 г.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Предпочитам изгрева, защото с него получаваме шанса да започнем нещо ново или да ни се случи нещо по-хубаво.
2. Любимото ти време от деня?
Сутрин рано, когато всички спят и цари спокойствие.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Природата.
4. Важна ли ти е самотата?
Да, харесва ми да оставам насаме с мислите си, но се и страхувам от нея, по-скоро от това да съм самотна.
5. От какво изпитваш тъга?
От жестокостта, на която хората са способни, нежеланието или неспособността на хората да живеят достойно.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Твърде много зависи от етапа на живота ми. Ако съм щастлива, си мисля колко съм щастлива, но ако съм нещастна, се заравям в страховете си.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Отново зависи от това какво ми се случва.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Търся стабилност, материална - минимум колкото да живея спокойно и може би предимно емоционална стабилност (споделена, искрена и устойчива любов).
9. Какво те уморява?
Скуката и негативизмът (моят собствен и този на околните).
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла)
Физически,... да, разбира се, все пак съм жена smile emoticon. Емоционално мисля, че по-скоро съм наясно какво искам.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсва ми близост, липсва ми безгрижност и усещане за самоувереност.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Телефоните на близките ми хора и това, че семейството и близките ми приятели ме обичат (както и аз тях).
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Усещам че ставам банална, но от доста дълго време имам яснота по този въпрос. Страх ме е от самотата и липсата на хора, които да държат на мен.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не мисля, поддържам връзка с хората, с които животът не е успял да ни раздели. Може би бих написала писмо до себе си.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрала?
Може ли две? "Без глупости".
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Бих искала да успея да предам на бъдещото си дете, че колкото и трудно да е днес, с всеки следващ ден трябва да става по-добре и че няма смисъл да бъде дребнав/а, да живее според съвестта си и да се радва на малките неща.

понеделник, 26 януари 2015 г.

Anonymous

1. Изгрев или залез? 
Май залез:)
2. Любимото ти време от деня?
Вечер- когато всички сме заедно за вечеря и след това, когато мога да остана сама със себе си.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Дъщеря ми:)
4. Важна ли ти е самотата?
В последно време Да:)
5. От какво изпитваш тъга?
От човешката загуба, хубав филм.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Пак на работа:)
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Че съм щастлива и уморена.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Не мисля, като цяло се чувствам удовлетворена от живота си. Винаги може по- добре, но...
9. Какво те уморява?
Ежедневието.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла)
По- скоро не.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Баща ми, много:(
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Детството си, всеки ден със София.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Загубата на близки и любими хора. Това, че понякога си безпомощен и нищо не зависи от теб.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не, мисля, че казвам нещата, когато трябва.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Обичащ.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да е ЧОВЕК.

събота, 24 януари 2015 г.

Пламен

1. Изгрев или залез?
Зависи от настроението.
2. Любимото ти време от деня?
Децата спят и гледаме филм.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си?
Децата ми, когато се смеят:)
4. Важна ли ти е самотата?
Не, предпочитам да има някой около мен.
5. От какво изпитваш тъга?
От нещастни хора.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Айде още едно пръстче (термин, който майка използваше да ме убеди да стана сутрин).
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Различни неща, преговарям си деня, мисля си за утрешния ден, понякога си мечтая...
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Търся какво търся, ако може така да се изразя.
9. Какво те уморява?
Скуката.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Май никога наистина, все в рамките на нормалното.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Родителите ми.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Как да си намеря семейството.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Да живееш е достатъчно страшно. За мен - да изгубя близките си.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
От миналото - на някой от импресионистите, ако може на всички.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Мечка. ;) 

16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да е добър човек.
Пламен Николов, 33г., живее във Виена със семейството си, строителен инженер.
Nobody can tell you what the matrix is, you have to see it for yourself.

сряда, 21 януари 2015 г.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Залез.
2. Любимото ти време от деня?
Късен следобед.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си.
Усмивка/дете.
4. Важна ли ти е самотата?
Не.
5. От какво изпитваш тъга?
Лоши неща.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Слънцето.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Нищо.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
Не.
9. Какво те уморява?
Нервите.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла).
Да.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Семейството.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Несподелеността.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрала?
Внимание.
16.На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Щастие.
Жена, прекрасен фотограф и виртуоз на лаконичните отговори.

Мария

1. Изгрев или залез?
100% залез.
2. Любимото ти време от деня?
Пътят от детската градина до офиса сутрин и късно вечер.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Две деца, заспали с усмивка.
4. Важна ли ти е самотата?
Не – дори ме плаши! Не обичам да съм сама.
5. От какво изпитваш тъга?
От липсата на много близки хора и от липсата на малко лично време.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Пак закъснявам..., но какво от това...
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Подреждам си нещата, които трябва да направя на следващия ден.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Как мога да правя еднакво добре няколко неща наведнъж:)
9. Какво те уморява?
Глупостта, еднообразието, злобата.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла)
Да, и в двата смисъла:) Освен това, да се загубиш чисто физически, мисля, е много полезно, опознаваш и откриваш нови неща... Сега като се замисля, то май е вярно и за духовното изгубване:)
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да, баща ми и то много.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Искам само да си запазя една снимчица на семейството.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Смъртта.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Нямам подобни желания.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрала?
Всеотдайна /помолих за помощ/.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Човещина и коректност в отношенията им с хората.
Мария Иринкова, 33 г, живее в гр.София със семейството си, работи в туристическа агенция , пътешественик по душа.

вторник, 20 януари 2015 г.

Георги


1. Изгрев или залез?
Изгрев.
2. Любимото ти време от деня?
Късно през нощта. :)
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си?
Дани да се смее.
4. Важна ли ти е самотата?
Да.
5. От какво изпитваш тъга?
Хора в немилост.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Пак се успах.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Не мога да се сетя нещо конкретно.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Не мисля, напоследък съм по течението, в момента може би хубаво хоби.
9. Какво те уморява?
Еднообразието.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Буквално – често, в другия смисъл – имало е и такива случаи.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Нищо сериозно.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Къде да намеря близките си.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Краят му.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Миналото – някой от големите физици.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Еднообразен.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Постоянство.
Георги Денчев, 33 г., живее в София, компютърен спец, баща и комбинация между работохолик и мързел.
So if it's just us... seems like an awful waste of space. Right?

неделя, 18 януари 2015 г.

да ти потрябва


той не обича да словоблудства
казва, думите са просто думи,
затова в редките моменти
когато наруши мълчанието
старателно си записвам
във тефтерите
онова което тихо
едва доловимо казва
не се знае кога може да
ми потрябва
мисля си после
защо онези които имат
какво да кажат все така
упорито мълчат
навярно не искат
да надвикват шума
на другите
нещо пак се уморих от тоз живот
а толкоз да го харесвам
и да ги обичам всички, казва
и аз записвам внимателно
животът, знаеш, е прекрасен,
както винаги накрая добавя
да, не знаеш кога това може
наистина да ти потрябва

петък, 16 януари 2015 г.

Невена

1. Изгрев или залез?
Избирам изгрев. Залезите са красиви, но първите лъчи винаги са ме зареждали несравнимо- пия кафе, пуша цигара и със затворени очи се наслаждавам на началото, защото всеки нов ден е един миниживот, в който не знам какво ще ми се случи:-)
2. Любимото ти време от деня?
Днес (защото преди 10г. е било различно навярно) любимото ми време от деня е надвечер. Точно, когато гушкайки току що нахраненото си бебенце, входната врата се отваря и вкъщи се прибират любимият човек от работа, а след него тича нетърпелива да ми покаже новата си рисунка от детската градина Лора. Несравнима пълнота изпитвам в този момент.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си.
Аз никога не съм пътувала извън България, а и от нея самата малко съм видяла, затова не бих могла да посоча някое райско място, каквито има много. Но дори да бях, навярно пак бих посочила едно нещо, което винаги ще помня- първите усмивки на децата ми. Нали се сещаш за онзи момент, когато са били на около месец и с малките си прелестни очички за първи път не само са те гледали, а наистина са те ВИДЯЛИ. И са се усмихнали на мама grin emoticon
4. Важна ли ти е самотата?
Самотата е необходимост, която хората не оценяват и за да го обясня най-точно ще цитирам любима фраза: "Скучае само онзи, който няма за какво да разговаря със самия себе си."
5. От какво изпитваш тъга?
Тъга изпитвам винаги, когато се замисля, че този момент, че всеки един миг никога няма да се повтори. Не съжалявам за нищо от живота си, но мисълта, че дори само едно различно решение в миналото е щяло да промени целия ми живот днес и е щяло да ми донесе съвсем различни преживявания... Това е тъжно- ако животът е един голям град, ние сами избираме по коя улица да минем, кои хора да срещнем и е толкова вярно това, което казват - "не знаеш какво печелиш, когато губиш и обратното".
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Първото нещо, което си мисля сутрин, когато се събудя е: "от къде да започна?" Аз съм педантично организирана и винаги обмислям нещата много преди да има нужда, което сама преценявам по-скоро като недостатък, защото съм способна да се изнервя, притесня и напрегна от мисли по нещо, което накрая дори не се случва.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Последното нещо, което вечер си мисля, е "утре е нов ден, ще бъде различно, ще го направя различно", защото винаги съм критична към себе си и всеки ден смятам, че нещо е можело да стане по-добре, че е можело да направя повече за мъжа си, за децата си, за приятелите. Дори за мен самата.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
ДА!!! Търся спокойствието, мирът в себе си. Аз съм прекалено импулсивна. Винаги съм била. Дори сега, на почти 30г и с две деца, все още се паля за всичко. И осъзнавам, че предавам тази нервност и на децата си, а това е ужасно. Искам да намеря начин да замълча и да помисля, преди да избухна, да виждам чашата наполовина пълна и това да ме радва, а не все да мисля защо е наполовина празна.
9. Какво те уморява?
Уморява ме точно това, което описах по-горе- аз НЕПРЕКЪСНАТО мисля това как да стане, кога да стане, какво ще правя, ако не стане. Все планувам и обмислям всичко до най-малкия детайл, а хората около мен не са такива, животът не е такъв и не искам и да бъдат. Искам аз да съм като тях - сутрин като стана и си пия кафето, просто да му се насладя, да не мисля за нищо през тези 5 минути, а не дори тогава да мисля какво трябва да стане ТОЧНО сега и чакай, чакай - я по-добре да го направя веднага, че иначе ще го забравя. Това е уморително, а не знам как да го спра.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла).
Чисто физически нямам спомен да съм се изгубвала- винаги ползвам карта (хартиена от едно време, gps или дори най-проста рисунка, която сама съм направила преди да тръгна).
Виж душевно...да...така съм се губила...два пъти в живота си...много тежко и болезнено. Това са моменти, в които съм допуснала да падна на дъното. Да не ми се иска да се събудя дори на другия ден, защото съм била напълно безпомощна, моменти, в които моето решение е предопределило изцяло как ще продължи животът ми, този на Лора. Тогава съм се чувствала напълно изгубена, макар и обградена от близки.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Благодарна съм, че все още в живота ми присъстват всички наистина близки за мен хора и че все още не съм изпитала истинската липса на любим човек. Затова навярно единственото, което ми липсва днес, е малко време за мен, само за мен. Липсва ми времето, в което е можело просто да взема една раница и импулсивно да тръгна на някъде, без да зависи от това нечий живот.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Ако утре няма да помня нищо от живота си до днес и трябва да си запиша едно нещо, което да ми остане, то това би било първата смислена думичка, която ми каза моята дъщеричка. Беше точно в един от тези споменатите в точка 10 трудни за мен, за нас моменти, в които съм се чувствала много изгубена. Тя беше само на годинка и три месеца, дойде до леглото ми сутринта, събуди ме, спомням си, че се събудих дори безкрайно тъжна, а тя, дърпайки ме с ръчичка, ми каза "тани мама" (нейното "стани, мамо"). Не мога да го опиша наистина, не може да се предаде с думи колко много и различни чувства е породило в мен това тогава. Винаги ще го помня.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Сигурна съм, че всички, които имат деца, са ти отговорили едно и също - страхувам се за децата си - ежедневно, ежеминутно дори. Всеки, който има дете, е разбрал едно - животът се дели на две части- такава преди да имаш деца и такава след появата им, в която осъзнаваш, че нищо и никой не е по-важен от тях и как винаги ще се страхуваш за всичко свързано с тях, за живота им, за здравето им, за щастието им. Всичко друго някак го забравяш, то вече ти се струва второстепенно, маловажно, поправимо.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Аз непрекъснато го правя, почти всеки ден. В моментите, когато съм сама, често наум си пиша писма до някого, обяснявам му/й разни неща. Знам, че звучи налудничаво, но нямам предвид, че сама си крача и си говоря като лудите...не съм...май smile emoticon, но понякога, мислейки си защо това е станало така, разсъждавайки над дадена ситуация, аз я преживявам и изговарям наум отново и отново, и съм се хващала как все едно мислено си пиша личния дневник.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрала?
Ако трябва да нося окачена върху себе си табела, която най-точно да ме описва, то просто бих отишла до първия трафопост и бих си свалила така познатата на всички, но все едно за мен написана: "Внимание! Високо напрежение! " grin emoticon и всеки, който ме познава, ще го потвърди.
16.На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Децата си бих искала да науча на едно- да не се страхуват да започват от начало. Това е безценно за мен- независимо от това "какво ще кажат хората" усетят ли, че са се отклонили неволно от това, което ги прави щастливи, да не се страхуват да кажат: "Game over, start new game!"
Невена Туповичарска, 29г., имам почти 5 годишна дъщеричка Лора, която ми е от друга връзка, а от два месеца - прекрасен Виктор, чието име всеки ден ми доказва, че съм победила...и че мога още да дам!

Чакай ме тук


И тя му казва, чакай ме тук,
и без да се обръща си отива.
То поглежда я объркано,
но без звук,
докато гледа как зад ъгъла завива,
без да мръдне, зачаква я търпеливо.

Минава час, а после два,
леко притъмнява и покрай него
в мрака на града
минават хора, бързат за дома,
а то се уморява,
но чака кротко майка си синът.

Минава ден, а после два
гладува вече, студ и вятър, самота,
а после дъжд и сняг, сезон
се сменя, но то я чака неизменно.

Годината се свършва, някъде изтича
после идва друга, момчето става мъж,
много малко по-различен,
а после старец, бил дете веднъж.

Животът неусетно го събаря,
полека той се свлича, гасне,
изтощен да чака тук забравен,
но няма да помръдне,

като куче вярно,
нито да се усъмни
с очите вперени във ъгъла,
зад който майка му,
единствената, някога зави.

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Кинка


1. Изгрев или залез?
Изгрев.
2. Любимото ти време от деня?
Следобед.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си.
Синът ми.
4. Важна ли ти е самотата?
Не.
5. От какво изпитваш тъга?
От това, че наскоро почина свекървата ми.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Кафе. (хихихи)
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
План за следващия ден (домакински план- готвене, пранета и т.н.).
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
Не.
9. Какво те уморява?
Лъжата, несправедливостта, лицемерието...
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла).
Не.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Това, че имам дете и любящ съпруг, които много обичам.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Бъдещето.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Да, в настоящето на мама Янчи (свекърва ми).
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрала?
Доброта.
16.На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да мисли логично, на отговорност, уважение, полагане на усилия.
Кинка Христова Стоянова, 28г., от гр. Горна Оряховица, омъжена с едно дете, работи като барман.

После

ЗА ЛЕКАТА ДУША

После той се ражда
мокри пелените
кучето го ближе баят му жените

пу че грозно бебе
да не урочаса
после го отбият мляко му заквасят

после вече ходи
пада и събаря
и расте с минути между два шамара

после той се учи
всичко е нормално
нито много глупав нито гениален

после е остриган
и в каква там рота
майка му се тръшка а баща му горд е

после със жените
нищо интересно
нито много трудно нито много лесно

после тя е трудна
после те се женят
после то се ражда пелените сменят

после той се хваща
в мините ли де ли
блъска нощни смени някой лев печели

после вдига къща
цяло село цъка
с баня с тоалетна и балкона стъклен

после както става
в някой виц банален
тя с един от смяната май началник смяна

после той разбира
но мълчи прощава
после ляга болен повече не става

дни лежи и мисли
как така се случва
някак много леко гладко като бучка

всичко се изсулва
няма даже драма
няма нищо после
нищо няма
няма

Георги Господинов

петък, 9 януари 2015 г.

Милена


1. Изгрев или залез?
Заслужава си да намериш време поне веднъж в живота да посрещнеш изгрева. Заслужава си да наблюдаваш залеза, искайки времето да спре поне за миг.
2. Любимото ти време от деня?
Вечер, вкъщи, с любимите за мен хора. Има смях, има любов, има близост.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Новородената си дъщеря.
4. Важна ли ти е самотата?
Нужно е да оставаш насаме със себе си. Да подредиш мислите си. Страшното е да си с някой, а да се чувстваш самотен. Преживях го.
5. От какво изпитваш тъга?
Натъжавам се, когато познат или непознат за мен човек, е неизлечимо болен.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
„Всеки ден е ново начало”.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Днес бях ли добра майка? Усмихвах ли се? Сгреших ли или постъпих правилно?
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Търся спокойствие в ежедневието. Търся свободно време да танцувам, да пътувам, да бъда с приятелите си.
9. Какво те уморява?
Агресията и лицемерието.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла)
Слава богу, не.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсва ми присъствието на баба и дядо. Починаха преди доста време.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Срещата с любимия мъж и раждането на детето ми.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Да загубя близък.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Засега искам да пиша писмо само на Дядо Коледа.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Добронамерен!
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да вярва в себе си. Да бъде борбена. Да обича.
Милена Стефанова, 38г., живее в гр. Велико Търново със семейството си.

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Като динозаврите

Питаш ме уж небрежно,
каква искаш да станеш, щом пораснеш,
опитвайки се кичура да хванеш
малко припряно, несръчно,
но винаги нежно.
Поглеждам в огледалото насреща ни
лицето ти, добрите очи, ръцете грижливи
събират косите, събират ги мълчаливо.
Не помня какво ти отвърнах,
бързахме навярно за училище,
а може би, както винаги, внимание не ти обърнах.
Сега бих ти казала,
(знам, че много пъти съм те срязвала)
не искам да порасна и да виждам
как очите ти се уморяват,
усмивката обичана да се стопява,
да треперят ръцете и да си отиваш ненадейно
някой ден, като динозаврите изчезнали безследно,
няма да пораствам и защото
ако ти си отидеш, кой
ще ми подрежда по възглавницата косата
и ще ме гали нощем по главата,
докато заспивам отново гневна
за нещо на тебе (както обикновено),
кой ще ме вдига във въздуха,
за да ме завърти силно и бързо,
а аз да се смея, с теб да се смеем до сълзи,
а после да се караме яростно, но за кратко,
светът ще опустее
без тебе, татко,
ако бащите стареят
и си отиват от малките си момичета
смели, но осиротели,
които никога вече няма така яростно да се карат
и смеят. С татковците си да се смеят.

сряда, 7 януари 2015 г.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Залезът ми носи спокойствие. Всичко се забавя, спокойствието изплува и имам време за обзор на деня.
2. Любимото ти време от деня?
Вечер след работа или късна утрин през почивните дни (с мирис на кафе).
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Усмивките на щастливо семейство.
4. Важна ли ти е самотата?
Да - това е времето, в което се енергизирам и осмислям живота си.
5. От какво изпитваш тъга?
От неизбежното. Това, което знаеш, че чака зад ъгъла и се приближава все повече.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Работа - какво трябва да свърша днес и с кого трябва да се срещна.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Обзор на деня и на целите ми.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Развитие. Да стоиш на едно място, значи да вървиш назад.
9. Какво те уморява?
Общуването с много хора изпива енергията ми всеки ден.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла)
Изгубвам се и се намирам всеки ден.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да, the old days, когато просто бягахме по двора на баба ми.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Не мисля, че има такова нещо. Ако съм все още аз, мисля, че пак ще се озова на същото място, където съм била преди.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
В самия край да срещнеш човека, който си можел да бъдеш.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
На близките ми и може би на 15-годишната аз.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Готова.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
If there is will there is a way/ not to give a fuck.

Жена, 24г., живее в Англия.

Стефан


1. Изгрев или залез?
Залез – защото идва заслужена почивка.
2. Любимото ти време от деня?
Вечер, преди да заспя, пред телевизора.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си?
Детския смях.
4. Важна ли ти е самотата?
Да, важна ми е.
5. От какво изпитваш тъга?
От страданието на близки хора.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Колко работа имам и откъде да започна.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Колко работа имам утре и правя план.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Да, търсих и намерих.
9. Какво те уморява?
Мигрената ми.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Не, не съм.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да, липсва ми...
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Близките хора.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Смъртта... и след нея.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не обичам писмата, обичам директния контакт.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Твърдоглав.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да мисли преди да действа.
Стефан Пеев, 36г., живее в гр.София.

вторник, 6 януари 2015 г.

Лора


1. Изгрев или залез?
И двете.
2. Любимото ти време от деня?
Лято-залез.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Май още не съм го видяла... много мисля и не мога да го измисля.
4. Важна ли ти е самотата?
Не обичам самотата.
5. От какво изпитваш тъга?
От болката на хората.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
За любимия човек.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
За всичко, което ми се е случило през деня.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Не, никога не съм търсила нещо определено.
9. Какво те уморява?
Празните приказки и бездействие.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла)
Надали има някой, който да не се е...
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да, липсват ми някои хора, които вече не са между нас.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Хората, на които съм държала.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Да го живееш самотен и неразбран.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Бих написала писмо на себе си за следващия живот какво ДА НЕ ПРАВЯ.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Македонски инат.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да е Човек.
Лора Бойкова, 30г., София.

Безименно

Някой ден, когато искам да ти кажа
онова, което не мога да ти кажа,
знаеш, не е измислена думата още,
има такива безименни неща,
най-силните, най-истинските,
ще те помоля да си спомниш за онзи
далечен следобед, от минал живот
ли беше?
Седяхме на най-зелената поляна
отчаяно усмихнати
ти гледаш мен
аз гледам теб,
а говорим за другите,
за времето, живота, тревогите човешки,
за смелостта и страха, сега си мисля
нямат ли те една и съща майка,
тогава, точно там, в онзи сънлив следобед,
ти стана и ме прегърна,
за да не падна или пък замръзна и
за да скриеш ръцете треперещи,
и там, точно там, под най-синьото небе,
погледнах над рамото ти към отсрещната планина,
Боже, каква хубава планина си създал,
избърсващо плъзгам пръст по предателското око,
по дяволите, якето ти услужливо попива
влагата, и те стисвам
по-силно със слабите си ръце
да не ме пуснеш и да ме видиш такава,
затварям очи срещу яркото слънце,
за да не ослепея.

неделя, 4 януари 2015 г.

Чакаш



Когато има имен ден
и помниш идеално номера й,
(няма как да го забравиш)
а там няма телефони, знаеш.
И помниш ясно начина, по който се усмихваше
или как си сбърчваше челото от сърдене,
макар и рядко да се сърдеше,
и как ти звънеше на всеки твой празник
плахо, притеснено, да не пречи.
И те обичаше пак така, тихо, отдалече,
сигурен си още те обича и те пази
от там, където е, сред другата си работа,
а ти внимаваш да не забравяш
малкото мигове заедно,
сякаш е възможно, кротката й усмивка
да не забравиш, особено
когато се изгубваш, особено тогава,
тя ще те намери и върне, и ще ти прошепне
не още, не още, имаш време
и неща за вършене, моменти за живеене,
сълзи за намокряне, кожа за докосване.
Когато има имен ден, а не можеш
да й звъннеш,
и нямаш време за тъгуване, работата не чака,
времето притиска, децата искат,
нямаш време за мълчане, криене, затваряне
от другите
просто чакаш,
чакаш търпеливо да отмине.
И друг ден да дойде.

събота, 3 януари 2015 г.

Иван


1. Изгрев или залез?
Залез.
2. Любимото ти време от деня?
9-10ч.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си?
Когато някой е принуден да се освободи от егото си и виждаш човека.
4. Важна ли ти е самотата?
Не. Самотата е някакъв абсурд, поредното замайване.
5. От какво изпитваш тъга?
От повтарянето на грешките.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Бързо!
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Тя.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Осъзнаване.
9. Какво те уморява?
Мрънкането, лицемерието.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Много пъти.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Хора, с които да се разбирам с 2 думи.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Смелост.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Да си затворен за него.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
На всички, които седят и мълчат - започвайте да говорите.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
БАААМ!
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да бъде смела и добра.
Иван Меднев, 37г, гр. София, програмист.

петък, 2 януари 2015 г.

Дончо


1. Изгрев или залез?
Залез. Все пак целият ни живот е един дълъг залез с цялата му палитра.
2. Любимото ти време от деня?
Разходката в парка с малкия ми син.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си?
Много труден въпрос. Бих казал летен ден в планината с гръмотевична буря, гледана през прозореца.
4. Важна ли ти е самотата?
Не, винаги съм бягал от нея - говорим като вътрешно чувство, разбира се.
5. От какво изпитваш тъга?
От невъзможността да променя някои неща.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Различно, но бих искал да си мисля за това дали небето е синьо днес или е сиво.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Дали си измих зъбите.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Независимост, тоест съдбата ми да зависи единствено от мен самия.
9. Какво те уморява?
Прекалено многото задачи. Банално, но факт.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Хехе, през '96 се загубих в един мол в Париж при първото ми посещение в мол. Не знаех френски, но имаше кой да ме намери. В другия смисъл - не.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсват ми приятелите, когато бяхме младежи. А също така ми липсват такива, каквито ще бъдем ако/като остареем.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Спомените ми със семейството. И чувството ми за самия мен, въпреки че едва ли може да бъде изтрито.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Смъртта във всичките й форми.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Първоначално си мислех да напиша писмо на себе си в миналото, но това няма особена стойност, тъй като не искам да променям нищо в миналото. Единствено бих написал писмо на себе си в бъдещето, което е напълно възможно, но предполагам, че няма да разбера какво съм имал предвид, когато го прочета в бъдещето, и затова няма да напиша. На друг не искам да пиша писмо.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Това е добро, тъй като всички искат да имат тениски с надпис. Преди време мислех да пише Wrong!, а сега имам намерение да си направя тениска с надпис OMG!
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да не го мързи в зимна утрин, да тръгнем на разходка из планината. Тоест да обича природата.
Дончо Попкръстев, 32г., живее със семейството си във Велико Търново.