Безименно

Някой ден, когато искам да ти кажа
онова, което не мога да ти кажа,
знаеш, не е измислена думата още,
има такива безименни неща,
най-силните, най-истинските,
ще те помоля да си спомниш за онзи
далечен следобед, от минал живот
ли беше?
Седяхме на най-зелената поляна
отчаяно усмихнати
ти гледаш мен
аз гледам теб,
а говорим за другите,
за времето, живота, тревогите човешки,
за смелостта и страха, сега си мисля
нямат ли те една и съща майка,
тогава, точно там, в онзи сънлив следобед,
ти стана и ме прегърна,
за да не падна или пък замръзна и
за да скриеш ръцете треперещи,
и там, точно там, под най-синьото небе,
погледнах над рамото ти към отсрещната планина,
Боже, каква хубава планина си създал,
избърсващо плъзгам пръст по предателското око,
по дяволите, якето ти услужливо попива
влагата, и те стисвам
по-силно със слабите си ръце
да не ме пуснеш и да ме видиш такава,
затварям очи срещу яркото слънце,
за да не ослепея.