Избирам изгрев. Залезите са красиви, но първите лъчи винаги са ме зареждали несравнимо- пия кафе, пуша цигара и със затворени очи се наслаждавам на началото, защото всеки нов ден е един миниживот, в който не знам какво ще ми се случи:-)
2. Любимото ти време от деня?
Днес (защото преди 10г. е било различно навярно) любимото ми време от деня е надвечер. Точно, когато гушкайки току що нахраненото си бебенце, входната врата се отваря и вкъщи се прибират любимият човек от работа, а след него тича нетърпелива да ми покаже новата си рисунка от детската градина Лора. Несравнима пълнота изпитвам в този момент.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си.
Аз никога не съм пътувала извън България, а и от нея самата малко съм видяла, затова не бих могла да посоча някое райско място, каквито има много. Но дори да бях, навярно пак бих посочила едно нещо, което винаги ще помня- първите усмивки на децата ми. Нали се сещаш за онзи момент, когато са били на около месец и с малките си прелестни очички за първи път не само са те гледали, а наистина са те ВИДЯЛИ. И са се усмихнали на мама grin emoticon
4. Важна ли ти е самотата?
Самотата е необходимост, която хората не оценяват и за да го обясня най-точно ще цитирам любима фраза: "Скучае само онзи, който няма за какво да разговаря със самия себе си."
5. От какво изпитваш тъга?
Тъга изпитвам винаги, когато се замисля, че този момент, че всеки един миг никога няма да се повтори. Не съжалявам за нищо от живота си, но мисълта, че дори само едно различно решение в миналото е щяло да промени целия ми живот днес и е щяло да ми донесе съвсем различни преживявания... Това е тъжно- ако животът е един голям град, ние сами избираме по коя улица да минем, кои хора да срещнем и е толкова вярно това, което казват - "не знаеш какво печелиш, когато губиш и обратното".
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Първото нещо, което си мисля сутрин, когато се събудя е: "от къде да започна?" Аз съм педантично организирана и винаги обмислям нещата много преди да има нужда, което сама преценявам по-скоро като недостатък, защото съм способна да се изнервя, притесня и напрегна от мисли по нещо, което накрая дори не се случва.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Последното нещо, което вечер си мисля, е "утре е нов ден, ще бъде различно, ще го направя различно", защото винаги съм критична към себе си и всеки ден смятам, че нещо е можело да стане по-добре, че е можело да направя повече за мъжа си, за децата си, за приятелите. Дори за мен самата.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
ДА!!! Търся спокойствието, мирът в себе си. Аз съм прекалено импулсивна. Винаги съм била. Дори сега, на почти 30г и с две деца, все още се паля за всичко. И осъзнавам, че предавам тази нервност и на децата си, а това е ужасно. Искам да намеря начин да замълча и да помисля, преди да избухна, да виждам чашата наполовина пълна и това да ме радва, а не все да мисля защо е наполовина празна.
9. Какво те уморява?
Уморява ме точно това, което описах по-горе- аз НЕПРЕКЪСНАТО мисля това как да стане, кога да стане, какво ще правя, ако не стане. Все планувам и обмислям всичко до най-малкия детайл, а хората около мен не са такива, животът не е такъв и не искам и да бъдат. Искам аз да съм като тях - сутрин като стана и си пия кафето, просто да му се насладя, да не мисля за нищо през тези 5 минути, а не дори тогава да мисля какво трябва да стане ТОЧНО сега и чакай, чакай - я по-добре да го направя веднага, че иначе ще го забравя. Това е уморително, а не знам как да го спра.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла).
Чисто физически нямам спомен да съм се изгубвала- винаги ползвам карта (хартиена от едно време, gps или дори най-проста рисунка, която сама съм направила преди да тръгна).
Виж душевно...да...така съм се губила...два пъти в живота си...много тежко и болезнено. Това са моменти, в които съм допуснала да падна на дъното. Да не ми се иска да се събудя дори на другия ден, защото съм била напълно безпомощна, моменти, в които моето решение е предопределило изцяло как ще продължи животът ми, този на Лора. Тогава съм се чувствала напълно изгубена, макар и обградена от близки.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Благодарна съм, че все още в живота ми присъстват всички наистина близки за мен хора и че все още не съм изпитала истинската липса на любим човек. Затова навярно единственото, което ми липсва днес, е малко време за мен, само за мен. Липсва ми времето, в което е можело просто да взема една раница и импулсивно да тръгна на някъде, без да зависи от това нечий живот.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Ако утре няма да помня нищо от живота си до днес и трябва да си запиша едно нещо, което да ми остане, то това би било първата смислена думичка, която ми каза моята дъщеричка. Беше точно в един от тези споменатите в точка 10 трудни за мен, за нас моменти, в които съм се чувствала много изгубена. Тя беше само на годинка и три месеца, дойде до леглото ми сутринта, събуди ме, спомням си, че се събудих дори безкрайно тъжна, а тя, дърпайки ме с ръчичка, ми каза "тани мама" (нейното "стани, мамо"). Не мога да го опиша наистина, не може да се предаде с думи колко много и различни чувства е породило в мен това тогава. Винаги ще го помня.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Сигурна съм, че всички, които имат деца, са ти отговорили едно и също - страхувам се за децата си - ежедневно, ежеминутно дори. Всеки, който има дете, е разбрал едно - животът се дели на две части- такава преди да имаш деца и такава след появата им, в която осъзнаваш, че нищо и никой не е по-важен от тях и как винаги ще се страхуваш за всичко свързано с тях, за живота им, за здравето им, за щастието им. Всичко друго някак го забравяш, то вече ти се струва второстепенно, маловажно, поправимо.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Аз непрекъснато го правя, почти всеки ден. В моментите, когато съм сама, често наум си пиша писма до някого, обяснявам му/й разни неща. Знам, че звучи налудничаво, но нямам предвид, че сама си крача и си говоря като лудите...не съм...май smile emoticon, но понякога, мислейки си защо това е станало така, разсъждавайки над дадена ситуация, аз я преживявам и изговарям наум отново и отново, и съм се хващала как все едно мислено си пиша личния дневник.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрала?
Ако трябва да нося окачена върху себе си табела, която най-точно да ме описва, то просто бих отишла до първия трафопост и бих си свалила така познатата на всички, но все едно за мен написана: "Внимание! Високо напрежение! " grin emoticon и всеки, който ме познава, ще го потвърди.
16.На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Децата си бих искала да науча на едно- да не се страхуват да започват от начало. Това е безценно за мен- независимо от това "какво ще кажат хората" усетят ли, че са се отклонили неволно от това, което ги прави щастливи, да не се страхуват да кажат: "Game over, start new game!"
Невена Туповичарска, 29г., имам почти 5 годишна дъщеричка Лора, която ми е от друга връзка, а от два месеца - прекрасен Виктор, чието име всеки ден ми доказва, че съм победила...и че мога още да дам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар