Чакаш

Когато има имен ден

и помниш идеално номера й,

(няма как да го забравиш)

а там няма телефони, знаеш.

И помниш ясно начина, по който се усмихваше

или как си сбърчваше челото от сърдене,

макар и рядко да се сърдеше,

и как ти звънеше на всеки твой празник

плахо, притеснено, да не пречи.

И те обичаше пак така, тихо, отдалече,

сигурен си още те обича и те пази

от там, където е, сред другата си работа,

а ти внимаваш да не забравяш

малкото мигове заедно,

сякаш е възможно, кротката й усмивка

да не забравиш, особено

когато се изгубваш, особено тогава,

тя ще те намери и върне, и ще ти прошепне

не още, не още, имаш време

и неща за вършене, моменти за живеене,

сълзи за намокряне, кожа за докосване.

Когато има имен ден, а не можеш

да й звъннеш,

и нямаш време за тъгуване, работата не чака,

времето притиска, децата искат,

нямаш време за мълчане, криене, затваряне

от другите

просто чакаш,

чакаш търпеливо да отмине.

И друг ден да дойде.