https://www.youtube.com/watch?v=czPt84ZKKOE
Винаги, винаги, когато слушам този глас, независимо дали поезията или
музиката му, повече от великолепни, повече от каквото и да е, няма дума
за такива неща, които съществуват в нашия свят, все едно са от другата
страна на реката, както съм споменавала и преди, на другия бряг са,
виждаш ги, чувстваш ги, знаеш, че са там, уж наблизо, а всъщност в два
различни дни, недостижими, и по-добре, че е така, та винаги, когато го
слушам, се пренасям на някакво безименно място, съвсем сама, последния
човек на Земята в този момент, единствения, и няма значение какво е било
преди и какво ще бъде, безтелесна съм, без минало и бъдеще, без
страхове, съжаления, ограничения, точно там в този миг, нещо в теб се
разстила, разтваря, стисва те за гърлото, навлажнява очите, леко
горчива, леко сладка тъга по всичко и по нищо. Велик е, голям, голям...
Няма коментари:
Публикуване на коментар