страхове

когато гледам към планината

точно на свечеряване 

и тъмносините облаци 

знаеш как я забулват

без да отнемат от хубостта й

присвивам очи и едва проличава

как неусетно пълзят по нея

отиват нанякъде устремени

и оня безутешен хоризонт дето

планината и небето се докосват 

с обич

когато и времето пълзи напред

а не назад и то отива някъде

откъдето никога не се връща

усещам как бавно и неумолимо

остарява всяка клетка в тялото ми

и все по-малко приличам 

на онова момиче с изплашен поглед

от снимките гледам го настойчиво

и все по-чуждо ми е то все по-далечно

в друг живот може би го е имало

и особено винаги 

винаги когато

мисля за теб

се страхувам от онзи далечен ден

или пък близък кой знае

когато в самия край срещна човека

който съм можела да бъда