https://www.youtube.com/watch?v=N2ZFdepTu-w&feature=share
Изгледах го на един дъх. Чиста наслада за сетивата. Великолепният стил на Сорентино личи във всеки кадър, звук, реплика. Естетика и безупречност във всеки детайл. Перфекционист като мен няма как да не го оцени високо. Нямам поглед върху историческия аспект на сериала, нито съм компетентна по папските въпроси във всеки смисъл. Добър, лош, с безумни идеи, светец или дявол, арогантен или смирен- конкретно тук папата го виждаме във всякакви светлини (Джъд Лоу е както винаги изумителен като присъствие и игра). Но при него липсва една така разпространена, за съжаление, човешка черта. Лицемерие.
Веднъж попитах младата монахиня (всъщност моя връстничка) от един манастир- кое е страшното в живота? Лицемерието, отвърна тя, без да си замисли.
Сериалът е чуден. Сорентино е голям, голям. Титан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар