1. Изгрев или залез?
Залез, изгревите вечно се падат по времето, когато спя.
2. Любимото ти време от деня?
Моментът, в който съм се прибрала вкъщи, махнала съм си пръстените и обиците, облякла съм си уютните дрехи, направила съм си чай и сядам пред компютъра.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Усмивката на детето ми.
4. Важна ли ти е самотата?
Вечно страдам, че ми е самотно, а когато попадна сред множество от хора, нямам търпение пак да остана сама. Мисля, че по-важна ми е тишината, а самотата е един от по-късите пътища към нея.
5. От какво изпитваш тъга?
От безсилието да помогна. От това, че времето минава безвъзвратно, отнася със себе си обични хора и те не винаги могат да се върнат.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Къде съм?
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Казвам наум лека нощ на сина си, който в момента е далече.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Спокойствие в ума, мир в сърцето, някоя интересна книга да прочета и хубави подаръци без повод.
9. Какво те уморява?
Безсмисленият труд.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Нямам спомен да съм се изгубвала буквално, аз харесвам реда, навиците и ритмично повтарящите се неща и рядко се отклонявам от тях.
За съжаление, напоследък все по-често се изгубвам между абстрактни понятия като добро и лошо, модерно и безсмислено, авангардно и грозно. За да се спася от това, превеждам абстракциите на по-разбираем и предметен език, давам си примери, и най-вече се вслушвам във вътрешното си усещане за нещата. Приемам, че светът е неразбираем, и насочвам усилията си в това, да намеря общ език с близките ми хора, места и неща.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Любимите хора, когато не мога да бъда с тях. Понякога ми липсва празник, тогава аз правя празника. Понякога ми липсват пари, тогава измислям как да спечеля. Понякога ми липсва смисъл, тогава лягам да се наспя, отдъхвам си и отивам да го потърся на друго място.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Отплеснах се да си представям Ако стане така, ще бъда като новородено дете, така че просто ще се възползвам от шанса да започна отначало. Веднъж вече съм успяла, защо да не успея пак?
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Самота, старост, смърт. Какво друго?
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Аз съм много писмовна. Колкото писма съм написала… Не възприемам писането на писма като някаква специална и решителна стъпка, това е просто нещо, което правя. Дори днес купих картон за коледните картички, които ще направя, само трябва да измисля какви да бъдат тази година. Мерак е това!
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Бих искала да бъде любознателен, силен, търпелив, добър и щедър. Мисля, че той е точно такъв човек, но заслугата не е само моя. Аз просто имам огромния късмет точно на мен да се падне най-хубавото дете на света.
Мария Донева, 40г., от Стара Загора, работи в психиатрията в Раднево, където има театър за пациентите и тя поставя комедии. Любима поетеса!
И любим неин стих:
Отсъствие
Със теб не сме се разделяли,
откакто се разделихме.
Аз пак те мисля в неделите,
които не споделихме.
Аз пак те чакам по празници,
ти все така си далече.
И нищо в теб не ме дразни,
и нищо в теб не ми пречи.
Очакване непрекъснато,
и радост – даже по-силна.
Спокойно, плътно отсъствие,
което да ме закриля.
Залез, изгревите вечно се падат по времето, когато спя.
2. Любимото ти време от деня?
Моментът, в който съм се прибрала вкъщи, махнала съм си пръстените и обиците, облякла съм си уютните дрехи, направила съм си чай и сядам пред компютъра.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Усмивката на детето ми.
4. Важна ли ти е самотата?
Вечно страдам, че ми е самотно, а когато попадна сред множество от хора, нямам търпение пак да остана сама. Мисля, че по-важна ми е тишината, а самотата е един от по-късите пътища към нея.
5. От какво изпитваш тъга?
От безсилието да помогна. От това, че времето минава безвъзвратно, отнася със себе си обични хора и те не винаги могат да се върнат.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Къде съм?
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Казвам наум лека нощ на сина си, който в момента е далече.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Спокойствие в ума, мир в сърцето, някоя интересна книга да прочета и хубави подаръци без повод.
9. Какво те уморява?
Безсмисленият труд.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Нямам спомен да съм се изгубвала буквално, аз харесвам реда, навиците и ритмично повтарящите се неща и рядко се отклонявам от тях.
За съжаление, напоследък все по-често се изгубвам между абстрактни понятия като добро и лошо, модерно и безсмислено, авангардно и грозно. За да се спася от това, превеждам абстракциите на по-разбираем и предметен език, давам си примери, и най-вече се вслушвам във вътрешното си усещане за нещата. Приемам, че светът е неразбираем, и насочвам усилията си в това, да намеря общ език с близките ми хора, места и неща.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Любимите хора, когато не мога да бъда с тях. Понякога ми липсва празник, тогава аз правя празника. Понякога ми липсват пари, тогава измислям как да спечеля. Понякога ми липсва смисъл, тогава лягам да се наспя, отдъхвам си и отивам да го потърся на друго място.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Отплеснах се да си представям Ако стане така, ще бъда като новородено дете, така че просто ще се възползвам от шанса да започна отначало. Веднъж вече съм успяла, защо да не успея пак?
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Самота, старост, смърт. Какво друго?
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Аз съм много писмовна. Колкото писма съм написала… Не възприемам писането на писма като някаква специална и решителна стъпка, това е просто нещо, което правя. Дори днес купих картон за коледните картички, които ще направя, само трябва да измисля какви да бъдат тази година. Мерак е това!
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Бих искала да бъде любознателен, силен, търпелив, добър и щедър. Мисля, че той е точно такъв човек, но заслугата не е само моя. Аз просто имам огромния късмет точно на мен да се падне най-хубавото дете на света.
Мария Донева, 40г., от Стара Загора, работи в психиатрията в Раднево, където има театър за пациентите и тя поставя комедии. Любима поетеса!
И любим неин стих:
Отсъствие
Със теб не сме се разделяли,
откакто се разделихме.
Аз пак те мисля в неделите,
които не споделихме.
Аз пак те чакам по празници,
ти все така си далече.
И нищо в теб не ме дразни,
и нищо в теб не ми пречи.
Очакване непрекъснато,
и радост – даже по-силна.
Спокойно, плътно отсъствие,
което да ме закриля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар