Ани

1. Изгрев или залез?
И двете....изгревът заради началото...всеки ден се будя с надежда и вяра...това начало.
Залеза го свързвам със спокойствие...спокойствие на природата, с тишина, с успокоение, с равносметка.
2. Любимото ти време от деня?
Времето, прекарано с любими хора.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Синът ми, когато го видях за първи път и осъзнах, че няма нищо по-красиво, по-истинско, носещо живота, смисълът ми.
Радвам се на всички хубаво около себе си, на звездите, на слънцето, на влюбени, щастливи хора, на цвете....
4. Важна ли ти е самотата?
Важна ми е в онзи смисъл, в който имаш нужда да останеш насаме с мислите си.
Не мисля за другата самота...вярвам, че съм човек, който трудно ще се остави на нея.
Ако ме е спохождала, съм осъзнавала, че е момент за размисъл, да се спра, да отсея кои са истинските хора в живота ми, да спра с тичането и да укротя себе си...
5. От какво изпитваш тъга?
От това, че не мога да говоря с близките, които са си отишли, че не мога да видя баба си отново, за да й поискам съвет, за да ми даде кураж.
От това, че сестра ми е далече и не можем да се радваме пълноценно една на друга, а децата ни да растат заедно. Че не мога да я прегърна, когато има нужда, че имам нужда да е наблизо...,за да се покрепяме, обичаме, заради моментите на близост, които са рядко.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Различно...повечето пъти, че е ново начало...
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Радвам се на спокойствието на спящия ми син, на топлината, която ме изпълва, като знам, че обичам и съм обичана.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Ще продължа да търся себе си цял живот, сега искам пълноценен живот, хармония и спокойствие...
9. Какво те уморява?
Хорската злоба, простотията, неразбирането, мрънкането, безхаберието, липсата на цели, липсата на посока.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Не помня да съм се изгубвала и да съм, явно съм намерила пътя....това в буквалния смисъл. В другия....да, изгубвала съм се, намирала съм се, намирали са ме...и ето...продължавам!
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Време за всички, които обичам. Не знам защо, но откакто съм се родила все бързам, тичам, така ходя, така се храня, така работя. Като малка не исках да спя дълго, за да не изпусна нещо важно от живота си, за да не си губя времето в сън.
...Чудя се за къде бързам толкова.....някой ден може и да разбера.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Искам да си запиша коя съм, каква съм, да ми остане способността да обичам, да съхраня усмивката на сина ми в съзнанието си, да я запечатам там, за да ме води.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Загубата на близък, да загубя себе си...
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Бих написала писмо на всеки, който е значел много в живота ми...,в което да опиша моята емоция, амплитудите й, за да остане и след мен.
Бих написала писмо на детето си, за да съм сигурна, че дори да се променя, ще остане нещо смислено от мен, което да чете, като има нужда да намери пътя...
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да израсне добър човек, да следва мечтите си, да открие пътя си, да живее в мир със себе си, да е упорит и да знае, че аз съм тук за него....винаги...
Искам да му ”дам крила“ и обич, за да вярва в себе си.

Антоанета Николова, маркетинг комуникации, 32г., живее в София.
Преди, сега и занапред.....с промените, с минаващото време, с остаряването и помъдряването, след радости и болки, след всички хора в живота ни...., които си отиват и ще идват...обичам те.