1. Изгрев или залез?
Залез.
2. Любимото ти време от деня?
На здрачаване. Някога са го наричали „Пасхално време”, носи най-голяма мъдрост и успокоение.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си?
Естествена и непредизвикана добрина – във всичките й форми е прекрасна.
4. Важна ли ти е самотата?
Важна е. Това е естественото състояние на човек – затова сме в единствено число. Нека не се приема като емоционална категория, а като философска. Човек е сам в мислите си, дори когато мисли за другите.
5. От какво изпитваш тъга?
От всичко, което би могло да носи радост, но не го прави.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Сбогом, сънища, добро утро, реалност.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Дори да е конкретна мисъл, не се опитвам да я уловя, а я оставям естествено да изтлее и да се изгуби някъде.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Търся нещо, но не знам какво е. Все пак важно е търсенето, не намирането. Намирането е края на едно пътешествие, а аз не харесвам краищата.
9. Какво те уморява?
Аз си се уморявам най-много.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
О, да. Често се губя. Пейзажът на живота ми е загадка.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсват ми много неща, но не съм сигурен искам ли да ги имам. Самата им липса е по-ценна. Така ги оценявам истински.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Ти си късметлия. Пък нека се чудя защо съм го записал.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Загубата – на хора, достойнство, самооценка, вдъхновение, смисъл...
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Имам колебание за тази кореспонденция. Не обичам да пиша на някого, от когото не чакам отговор. А ако някой в миналото ще ми върне писмо, значи да пише на човек от бъдещето, когото изобщо не познава. Няма какво да си кажем в подобен диалог. Бих писал само на един по-ранен аз, но като се познавам от едно време, със сигурност ще се получи доста абсурдна размяна на писма.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Помощник.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да мисли. На всичко останало сам ще се научи.
Драгомир Симеонов, журналист и водещ, 38 год., София
Залез.
2. Любимото ти време от деня?
На здрачаване. Някога са го наричали „Пасхално време”, носи най-голяма мъдрост и успокоение.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си?
Естествена и непредизвикана добрина – във всичките й форми е прекрасна.
4. Важна ли ти е самотата?
Важна е. Това е естественото състояние на човек – затова сме в единствено число. Нека не се приема като емоционална категория, а като философска. Човек е сам в мислите си, дори когато мисли за другите.
5. От какво изпитваш тъга?
От всичко, което би могло да носи радост, но не го прави.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Сбогом, сънища, добро утро, реалност.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Дори да е конкретна мисъл, не се опитвам да я уловя, а я оставям естествено да изтлее и да се изгуби някъде.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Търся нещо, но не знам какво е. Все пак важно е търсенето, не намирането. Намирането е края на едно пътешествие, а аз не харесвам краищата.
9. Какво те уморява?
Аз си се уморявам най-много.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
О, да. Често се губя. Пейзажът на живота ми е загадка.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсват ми много неща, но не съм сигурен искам ли да ги имам. Самата им липса е по-ценна. Така ги оценявам истински.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Ти си късметлия. Пък нека се чудя защо съм го записал.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Загубата – на хора, достойнство, самооценка, вдъхновение, смисъл...
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Имам колебание за тази кореспонденция. Не обичам да пиша на някого, от когото не чакам отговор. А ако някой в миналото ще ми върне писмо, значи да пише на човек от бъдещето, когото изобщо не познава. Няма какво да си кажем в подобен диалог. Бих писал само на един по-ранен аз, но като се познавам от едно време, със сигурност ще се получи доста абсурдна размяна на писма.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Помощник.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да мисли. На всичко останало сам ще се научи.
Драгомир Симеонов, журналист и водещ, 38 год., София
Няма коментари:
Публикуване на коментар