Мира Дойчинова

1. Изгрев или залез?
И двете. Изгревът е началото на новия ден, което за мен означава – ново приключение, нови идеи, още повече обич, радост и вдъхновение. Залезът е магическата врата между двата свята – вълшебно време, когато се разкриват много тайни. Тогава съм спокойна и истинска, и знам, че съм точно на мястото си.
2. Любимото ти време от деня?
Всеки един миг, когато върша всичко това, което обожавам – творя, пътувам, танцувам, уча, общувам, прегръщам скъпите си същества. Всяко време е любимо, когато е осъзнато и изживяно със сърце.
(Но обичам и нощта, признавам си, защото тогава спя и сънувам световете :))))
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Как се ражда нов живот. Дете, котенце, птиче, цвете. Неописуемо, невъобразимо, невероятно, неизразимо. Светлинно. Няма думи, които да опишат това. Красотата и вълшебството са предимно безмълвни.
4. Важна ли ти е самотата?
Самотата е важна за мен, защото тогава слушам себе си. Само когато съм сама, мога да чуя песента на душата си. Имам нужда от време за мен. Това ме зарежда със смисъл, любов и енергия, и така мога да се раздам още по-пълноценно след това.
5. От какво изпитваш тъга?
Понякога – от необятността на безкрая. Не зная дали ще ми стигне времето да науча и да сътворя всичко, за което съм тук. Липсата на време ме натъжава.
Друг път се натъжавам от човешкото его, което превзема действителността твърде буйно, грубо, напористо и безкомпромисно. Това е тъжно и болезнено. Предимно за него.
Но като цяло ме натъжава лъжата, предателството и нечия отчаяна нужда от конкуренция. Животът не е състезание, нали разбирате. Има място за всички.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
За любимите ми хора, и какво имам да свърша днес. И че денят ще е прекрасен, ако аз си го направя такъв. Едва ли някой друг е отговорен за това.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Какво ново приключение ме очаква в света на сънищата. Винаги е интересно там и нямам търпение. После го рисувам, пиша, разказвам в стихове и приказки :)))
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Да, търся, и винаги съм търсила, и винаги ще търся. Единствената ми цел в този живот съм самата аз за себе си – в какво мога да се превърна, какво мога да науча, какво мога да дам на света, и докъде мога да стигна. И винаги успявам да се самоизненадам или саморазочаровам. Точно затова е интересно, защото никога не спирам да откривам себе си и докъде се простират възможностите ми. Само това приключение никога не свършва.
9. Какво те уморява?
Очакванията, които някои хора имат към мен. Най-често са неоправдани и необосновани, и остават разочаровани. Уморяват ме и крайни срокове, в които трябва да се бърза или да се вършат нещата по точно определени стандарти. Не се вписвам в ограниченията, това е ясно отдавна :))))
10. Изгубвала ли си се някога?
Да, много пъти, и в двата смисъла. Изгубвала съм се чисто физически и пространствено, защото имам твърде странно чувство за ориентация. Понякога не работи за мен :))) Но тогава е много интересно, защото винаги можеш да се озовеш на ново и непознато място, и да превърнеш това в добро приключение. С малко повече ентусиазъм и доверие в хората.
А иначе, губя път, смисъл и посока при всяка по-съществена промяна в живота си. Това е много необходимо за мен, защото след това се откривам още по-истинска и цяла, изпълнена с нова надежда, сила за живот и любов. В тоя ред на мисли, обичам да се изгубвам. Да търсиш себе си е много вълнуващо преживяване. И винаги се отплаща.
11. Липсва ли ти нещо/ някой?
Липсва ми безвремието на детството, чистотата, искреността, игрите и усещанито за простор и светлина, които останаха там. Точно затова запазих детското в себе си, за да си ги нося завинаги с мен :)))
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което ще си запишеш някъде, за да го съхраниш?
„Моята сянка е моята светлина”. Оттам нататък ще си спомня всичко останало :)))
13. Кое е страшното в живота? За теб самата?
Страшен е самият страх и това, че хората са обучени да се страхуват, вместо да бъдат смели, любящи и добри. Страшно е егото, което расте и придобива невъобразими размери, и унищожава всичко по пътя си. Страшно е това, че убиваме една планета, която е била наш дом и ще бъде дом и на децата ни. Страшно е, че вече си нямаме доверие по между си. Ако се замислиш по този въпрос, реалността е много страшна. Но животът е хубав, въпреки всичко. Единствено Животът е безстрашен и си пробива път навсякъде. С любов.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Искам да кажа на майка и на татко: „Справихте се прекрасно с всичко. Благодаря ви.”
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
„Грешка в системата”.
Три думи, но това съм аз :)))
16. На какво най-много искаш да научиш детето си?
Искам да го науча да обича, въпреки всичко. Да бъде смел, искрен и добронамерен човек. Да отстоява своята собствена истина и да върви достойно по пътя си. Да пази живота. Да твори.
Десет урока

Десет урока за научаване:
Първи: Да следвам сърцето си.
Втори: Да нямам очаквания.
Трети: Да вярвам във себе си.
Четвърти: Да бъда различна.
Пети: Живота да пазя.
Шести урок: Да обичам,
дори когато ме мразят.
Седми: Да се усмихвам.
(Нищо, че пак ми се плаче.)
Осми урок: Да притихвам.
Няма спешни задачи.
Девети: Да се харесвам,
защото съм с нещо красива.
Десети урок: (Много лесен):
Просто да съм щастлива.

Мира Дойчинова - irini
На 35 години, от град Видин. По образование съм информационен технолог, по професия – библиотекар. Сега съм творец на свободна практика, пиша, рисувам, издавам книги, организирам изложби и благотворителни кампании, членувам в организации, подкрепящи българската култура. Приятелите ми ме познават като Ирини