Anonymous

1. Изгрев или залез?
Знам ли. И двете като че ли. Преди повече им обръщах внимание някак. Ставах рано за изгрева или изобщо не си лягах, ходих да гледам с приятели залеза на Витоша вечер, даже го дебнехме и снимахме. И все пак ако трябва да избера, като че ли залез.
2. Любимото ти време от деня?
И тук не знам какво да отговоря. Идва ми „привечер след работа“, защото се освобождавам и имам време за себе си, но в Германия точно тогава пък ми ставаше най-самотно и си нямах никого, сега не работя и съответно го няма това освобождаване. Сутрин понякога обичам да тичам и се кефя като хората не са станали още, а аз бягам около езерото, ама не съм го правил от доволно време. По нощния живот 100% не съм, та и той отпада и така отговорът е едно голямо „нямам идея“.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Нищо не ми идва на ум, за трети път. Като тийнейджър се кефих на цици, сега ми е като че ли по-безразлично всичко. А, сетих се – една много яка заря това лято над Берлин. Продължи 30 минути и беше във всякакви форми и като си свикнал зарите през живота ти да траят 3-4 минути, в продължение на поне 25 такива, очаквах, че краят все е близо. Голям съспенс. Чакай да се върна назад... Сетих се. Историята е 100% истинска, не се ебавам сега с теб. Като бях дете, сигурно 6-7 годишен. Лежах си в леглото и изведнъж се събудих. Нашите спяха. Главата ми беше срещу прозореца, демек виждах какво става отвън. Изведнъж се оказа, че има човек на покрива на блока отсреща. Изведнъж всичко стана цветно, като в шоу. Човекът започна да танцува, а където стъпваше, светваше голям правоъгълник в различен цвят под краката му. Пълен сюрреализъм. Танцуваше и въртеше един чадър. Представи си Майкъл Джексън. Ходеше във въздуха и светеха под краката му цветни плочи. Продължи няколко минути и всичко изчезна. Аз стоях онемял. Не беше сън, помня го като много ярък спомен. Станах и събудих нашите. Разказах им, те ми казаха, че съм сънувал и заспаха пак. Аз седях буден сигурно 1 час и не можех да повярвам какво ми се е случило. После разказвах със седмици на другарчетата. Това е и единственият ми сблъсък с нещо свръхестествено без никакво обяснение и до ден днешен не знам какво се случи. Знаят я тая история сигурно 4-5 човека, сега и ти.
4. Важна ли ти е самотата?
Важна ми е. Понякога обичам да съм самотен, да съм депресиран, да съм тъжен. Мисля, че прекалено често съм тъжен, а най-тъжен съм, като съм самотен. Знаеш ли? Не искам повече да съм самотен. Човек винаги е сам, ама не е задължително да е самотен като е сам. Пък аз много често съм бил самотен и не искам повече. Та важна ми е, ама не я искам.
5. От какво изпитваш тъга?
Пфффф. От много неща. Напоследък? Че не съм се реализирал професионално, в личен план, а бе в никакъв план. Завиждам поголовно на всички и всичко около мен за пълни глупости и се опитвам да си сглобя психиката обратно. Нямам семейство, нямам деца, живея с мама и тати, нямам кариера, пари нямам особено много също, остарявам, няма вечно да имам толкова сили и енергия, а бе такива неща. Глупости уж, ама пък важни като че ли.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Колко е часът. Дали не мога да поспя още (то сега не работя и винаги отговорът е „да“). Крайно тъпо – много често второто е да си проверя Facebook-а, което говори за яко депресия. Обикновено повече FB в живота ти -> повече депресия, по-малко FB -> по-малко депресия.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Слушам разни неща, които да ми отвличат ума, за да заспивам лесно. Или медитирам, за да заспивам лесно. Ако не правя едно от двете, си мисля за някакви коли, които ускоряват бързо по завои или за космически кораби, от които стрелям по други хора, пък те също ме обстрелват, ама аз имам супер як щит и понеже щитът ми е як, нищо не стига до мен и така се чувствам защитен и заспивам бързо. Също че живея на някакво супер студена планета, ама аз съм в много топла и уютна база, в която е топло 25 градуса, пък навън -100 и така пак по-лесно заспивам. А бе чувствам ли се защитен, заспивам.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Хармонията със себе си и вярата в себе си. Отдавна загубени и докато не ги намеря, всичко отива по дяволите, нищо не се получава и търпя провал след провал. И любовта търся, защото и нея нещо не намирам цял живот. Само се мамя, че съм я открил. Я няколко месеца, я година и половина, я 4 години, пък станах на 30 и едно голямо нищо. Та търся, ама не намирам засега.
9. Какво те уморява?
Когато правя тъпи неща, в което не виждам смисъл. Тогава се уморявам по кофти начин. Ако тренирам/плувам/тичам/спортувам – тогава се уморявам по готин начин. Предпочитам да се уморявам по готин начин, ама обикновено тогава не ми плащат, а не искам да се уморя от глад.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла) Пространствената ми ориентация е отвратителна. Губил съм се много често, губя се и до ден днешен редовно. Дори в София, където живея откакто съм се родил. А себе си – о, да. В момента съм се изгубил. Дори не знам наскоро сега съм се изгубил, защото нямам усещането някога да съм се имал.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да. Липсва ми човек до мен. Липсва ми самодостатъчност. Липсва ми самоувереност. Липсва ми Цел, липсва ми посока. Друго всичко си имам.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Супер въпрос. Мислих, мислих с глава, обърната на дясно и очи, забити в пода и не мога да се сетя нищо. Като че ли нищо.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Пф, знам ли. В момента ме е страх от смъртта. Че наближава, че на 30 не съм като на 20 (хаха, типични писания от човек в „кризата на 30-те“, глупости). Страх, че (засега) няма кой да продължи рода, че нямам братя и сестри, нямам и първи братовчеди. Сам съм, цял живот съм бил сам и не се заражда това към момента да се промени. Изобщо от всичко ме е страх. Много ме е страх, ама няма да навлизам в подробности. Страх ме е страшно много сега.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Искам да напиша писмо в миналото до себе си. Малиии, колко ще е дълго. Поне 300 страници формат А4 големина 12, тесен шрифт. Ще обясня на малкия всичките му настоящи грешки, миналите, че и бъдещите. И ще се опитам да му налея акъл колко много неща могат да се подредят правилно, ако следва елементарни правила, на които ако не е това писмо, няма кой да го научи. Накрая ще се замисля, преди да го изпратя, защото кой знае – да се ебаваш с каузалността не е шега работа и току-виж погубя вселената, току-виж погубя дори само себе си. Защото никога не знаеш какво губиш, когато печелиш и какво печелиш, когато привидно губиш.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да живее живота си от сърце и душа.
Анонимно