Илияна

1. Изгрев или залез?
Изгрев. По-светло и стимулиращо ми е в душата. "Утрото е по-мъдро от вечерта."
2. Любимото ти време от деня?
Преди обед. Между първото и второто кафе.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Дъщеря ми, сучейки. Безбрежното море под самотната пълна луна. Нашата природа, недокосната от човешка ръка. Безкористното добро.
4. Важна ли ти е самотата?
Необходима ми е дори. За да се събера, подредя и започна на нова сметка.
5. От какво изпитваш тъга?
От несправедливост. От болката на хората. От факта, че всеки живее с маските си и истинското остава някъде забравено, дори от самия него. От препускането ни да живеем по-бързо все едно ще изпреварим живота. От безпощадната оценка, която всеки дава за всеки, съдейки по маските му. От бездомни живи същества, от жестокостта на едни към други. И още, и още.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Дано Габи още не си е отворила нейните. Днес искам да ми се случи ...
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Утре вечер няма да пия вино, за да не лягам толкова рано и да си свърша още полезни неща! :)) Мисля за нещата от деня, които са ме накарали да се чувствам пълноценна.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Мир и хармония в душата ми!
9. Какво те уморява?
Най-много от всичко борбата със самата себе си. Очакванията, моите към другите, и на другите към мен. Вечното бързане за някъде. Постоянното чувство на неподреденост около мен, в мен.
10. Изгубвала ли си се някога? (И в двата смисъла)
Когато живеех в София всеки път, когато влизах в подлез, се губех, като къртица се подавах от всеки изход, за да установя, че и този не е моя. Сега си живея спокойно в Търново И в другия смисъл съм се изгубвала, да, неведнъж, там смяната на местожителство не помага, но пък понякога е доста здравословно.
11. Липсва ли ти нещо / някой?
Винаги. Неизбежно е. Ако съм тук с теб, ще ми липсва мама. Ако съм там с нея, ще ми липсваш ти. Ако ... ако ... ако, почти винаги някой любим човек е далеч от теб, а някои безвъзвратно далеч. Липсва ми и търпение, смиреност.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което ще си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Моментите, в които съм се чувствала цяла. И хората, които са допринесли за това чувство.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата?
Самите ми лични страхове не са толкова важни, страшното е това, което ме карат да мисля, чувствам, правя и вярвам. Стрaшно е също, че сме много по-добри и отзивчиви с непознатите или малко познатите, отколкото с нашите си хора, които са всеки ден до нас. Страшно е колко лоши можем да бъдем с хората, които твърдим, че обичаме. Страшно е, че всички ние сме пълни със страхове и предразсъдъци. Страшно е, че живеем така, сякаш сме безсмъртни.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
От миналото на Илко, ако знам, че ще го прочете. Иначе сега каквото имам да казвам, си го правя, когато сметна за нужно, без значение дали под формата на писмо или лично.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
"На твоя отговорност!" Ами не мога с една.
16. На какво най-много искаш да научиш детето си?
Да дава от сърце, без да очаква винаги същото в замяна. Ако се научи на това, в замяна ще й се връща много повече дори, но едва ли толкова лесно се дават уроци. До тях се стига самостоятелно.
Илияна Байчева, 28г., козметик, живее в гр. Велико Търново със семейството си.