любима Мария

Вода

Животът ни ще мине след няколко цъфтежа
и няколко безкрайни непоносими зими.
Когато си отиваш, дали ще забележа?
Дали ще те оставя, когато си заминеш?

Щом дюни от минути сърцето ми затрупат,
когато се отдръпна и любовта е в отлив,
ти как ще се сбогуваш с каквото ти е скъпо?
Дали ще бъдем мъдри? Смирени? Жалки? Кротки?

Един във друг сглобени и пак сами-самички,
в предателство и вярност, в безмълвие и в крясък…
И който се бунтува, и който свиква с всичко,
накрая ще потъне като вода във пясък. 

Мария Донева

Into the wild

"There is a pleasure in the pathless woods,
there is a rapture on the lonely shore,
there is society where none intrudes,
by the deep sea and music in its roar.
I love not man the less but Nature more..." Lord Byron

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Залез. Изгревите не намирам за красиви. И нощите са по-... мистични.
2. Любимото ти време от деня?
Свободното. В свободното си време правя неща, които ми харесват. Независимо дали ще играя, чета, гледам филм, работя по своя идея или просто ще гледам мъглата през прозореца – мечтая си за свободното си време.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Не бих могъл да кажа. В един момент едно нещо ми се вижда хубаво, в друг момент – друго. Макар че лицето на едно конкретно момиче изниква в съзнанието ми сега, докато пиша...
4. Важна ли ти е самотата?
Много. Без нея се чувствам като човек с клаустрофобия в заседнал асансьор.
5. От какво изпитваш тъга?
От мисълта, че светът би могъл да е много по-хубав. От липсата на втори шанс. От всичко пропуснато.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
„Колко ли е часът? Будна ли е дъщеря ми?“
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
„От утре започвам.“
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Не знам. Може би не. Може би спокойствие. Сигурност. Успех. Онези неща от пирамидата на Маслоу.
9. Какво те уморява?
Провалите. Всеки път, когато реша, че нещата се подреждат и всичко е наред, животът скапва всичко и трябва да започвам отначало. Уморително е.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Изгубвал съм се като дете, но седях на едно място, докато ме намерят. Винаги съм се ориентирал лесно. И съм знаел кой съм и какъв искам да бъда.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
О, да... Не ми се говори за това.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Интересен казус. Имената на хората, които обичам и които в голяма степен ме определят, за да ми помогнат да намеря мястото си в света. Твърде късно е да почвам отначало. Твърде тъжно ще е да загубя всичко постигнато.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Безсилието. Съвсем реално е.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не. Писмата се оказват напразни. Хората бързо ги забравят.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
„Неверник.“ Неверниците са си плашещи.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да ненавижда всичко просташко. Да презира простаците.
30г., пътнически агент и SEO оптимизатор, живее във Варна със семейството си.

Мария

1. Изгрев или залез?
И двете носят красота по еднакъв и по различен начин.
2. Любимото ти време от деня?
Мързеливото, без значение от конкретния час. Това е времето, в което мога да остана насаме със себе си, да се отдам на любимо занимание, любим човек или просто да затворя очи, без да мисля за нищо.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Обич във всичките й проявления.
4. Важна ли ти е самотата?
Когато е желана – да. Когато не е желана – още повече.
5. От какво изпитваш тъга?
Натъжава ме страданието във всичките му форми.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
За малкото нежно същество, спящо до мен или усмихващо ми се широко, готово за новия ден.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Зависи как е минал денят – ако ми се е случило нещо особено емоционално (независимо хубаво или лошо), мога да прехвърлям моментите още дълго в главата си. Ако е бил просто един спокоен ден, поглеждам спящото до мен бебе и заспивам.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Като че ли не. Всичко, което някога съм търсила, или съм открила, или съм установила, че всъщност не ми трябва.
9. Какво те уморява?
Свръханализирането – прекалено задълбочаване в твърде несъществени и прости (оказва се) неща.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Да, многократно. Поддържам обаче максимата на един познат литературен герой – щом съм Тук, значи не съм се загубила. Всяко загубване е просто стъпка по пътя.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Не.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Онези два момента от т.6.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Безпомощността е нещо страшно за мен, както и о-без-веряването – и двете видимо поставят човека в ситуация без изход, чувството е смазващо.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Бих си писала със себе си, с писма и отговори : ) В момента, в който нещо излезе изпод химикалката и остане на белия лист, вече е написано от друг човек, толкова бързо се променяме. Що се отнася до други хора, предпочитам да чета писма, отколкото да пращам. Като цяло едностранния процес на комуникация не ми харесва.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Животът е прекрасен не въпреки, а заради. Ако мога да отгледам човек, който винаги държи (поне) наполовина пълна чаша, ще съм щастлива.
Мария, 29г., от Варна
пристрастена към морето
улавям мигове и после ги пускам на свобода
обичам да обичам.

Илка

1. Изгрев или залез?
И двете, защото едното не може да съществува без другото. Без изгрева няма залез и обратното, като почти всичко в природата.
2. Любимото ти време от деня?
Мисля, че най–много обичам вечерите, особено когато са през уикендите. Носят ми някакво спокойствие.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Много хубави неща съм виждала в живота си. Аз смятам, че да виждаш хубавите неща е въпрос на отношение към света, другите, себе си. Въпрос на гледна точка .
4. Важна ли ти е самотата?
Разбира се, че ми е важна, особено когато искам да остана насаме с мислите си, да се концентрирам, да работя.
5. От какво изпитваш тъга?
Хм, от какво изпитвам тъга? Изпитвам тъга, когато си отиде близък човек...
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Ех, първото нещо, за което си мисля сутрин, щом си отворя очите, е как искам да остана още малко в топлото легло и ако все пак ми се налага да стана, другата ми мисъл веднага е КАФЕЕЕ.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Не е мисъл, а е усещане - усещане на спокойствие, отпускане.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Не спирам да търся знания, да се развивам в професията си, също и търся себе си.
9. Какво те уморява?
Най–много ме уморява сблъсъка с грубостта, глупостта и простотията.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла).
Разбира се, кой не е, пътят към себе си, към другите не е лесен и няма карта за него.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсват ми хора, които вече не са между живите.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Бих запазила по една снимка на близките си, на семейството си.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Най–страшното за мен в живота е да не знаеш какво искаш от живота, да нямаш път и посока.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не, не бих написала писмо на никого.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Не бих си лепила сама етикети, не смятам, че и хората трябва да го правят към никого.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да бъде себе си!
Илка Арнаудова, 30г., психолог, гр. Велико Търново.

...

В общата картина

Нещастието ни е в кърпа вързано,
но нека засега да го отложим.
Ела да ме целунеш. Без да бързам,
ръката си в ръката ти ще сложа.

Нещастието вече си е наше
и никой няма да ни го отнеме.
Във шепата ти като в топла чаша
се е събрала малка глътка време.

Каква наслада е да помълчим.
Да се допреш до мен. Да си почина.
От толкова отблизо не личи,
че сме дефект във общата картина.

Мария Донева

Илияна

1. Изгрев или залез?
Изгрев. По-светло и стимулиращо ми е в душата. "Утрото е по-мъдро от вечерта."
2. Любимото ти време от деня?
Преди обед. Между първото и второто кафе.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Дъщеря ми, сучейки. Безбрежното море под самотната пълна луна. Нашата природа, недокосната от човешка ръка. Безкористното добро.
4. Важна ли ти е самотата?
Необходима ми е дори. За да се събера, подредя и започна на нова сметка.
5. От какво изпитваш тъга?
От несправедливост. От болката на хората. От факта, че всеки живее с маските си и истинското остава някъде забравено, дори от самия него. От препускането ни да живеем по-бързо все едно ще изпреварим живота. От безпощадната оценка, която всеки дава за всеки, съдейки по маските му. От бездомни живи същества, от жестокостта на едни към други. И още, и още.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Дано Габи още не си е отворила нейните. Днес искам да ми се случи ...
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Утре вечер няма да пия вино, за да не лягам толкова рано и да си свърша още полезни неща! :)) Мисля за нещата от деня, които са ме накарали да се чувствам пълноценна.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Мир и хармония в душата ми!
9. Какво те уморява?
Най-много от всичко борбата със самата себе си. Очакванията, моите към другите, и на другите към мен. Вечното бързане за някъде. Постоянното чувство на неподреденост около мен, в мен.
10. Изгубвала ли си се някога? (И в двата смисъла)
Когато живеех в София всеки път, когато влизах в подлез, се губех, като къртица се подавах от всеки изход, за да установя, че и този не е моя. Сега си живея спокойно в Търново И в другия смисъл съм се изгубвала, да, неведнъж, там смяната на местожителство не помага, но пък понякога е доста здравословно.
11. Липсва ли ти нещо / някой?
Винаги. Неизбежно е. Ако съм тук с теб, ще ми липсва мама. Ако съм там с нея, ще ми липсваш ти. Ако ... ако ... ако, почти винаги някой любим човек е далеч от теб, а някои безвъзвратно далеч. Липсва ми и търпение, смиреност.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което ще си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Моментите, в които съм се чувствала цяла. И хората, които са допринесли за това чувство.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата?
Самите ми лични страхове не са толкова важни, страшното е това, което ме карат да мисля, чувствам, правя и вярвам. Стрaшно е също, че сме много по-добри и отзивчиви с непознатите или малко познатите, отколкото с нашите си хора, които са всеки ден до нас. Страшно е колко лоши можем да бъдем с хората, които твърдим, че обичаме. Страшно е, че всички ние сме пълни със страхове и предразсъдъци. Страшно е, че живеем така, сякаш сме безсмъртни.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
От миналото на Илко, ако знам, че ще го прочете. Иначе сега каквото имам да казвам, си го правя, когато сметна за нужно, без значение дали под формата на писмо или лично.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
"На твоя отговорност!" Ами не мога с една.
16. На какво най-много искаш да научиш детето си?
Да дава от сърце, без да очаква винаги същото в замяна. Ако се научи на това, в замяна ще й се връща много повече дори, но едва ли толкова лесно се дават уроци. До тях се стига самостоятелно.
Илияна Байчева, 28г., козметик, живее в гр. Велико Търново със семейството си.

Мира Дойчинова

1. Изгрев или залез?
И двете. Изгревът е началото на новия ден, което за мен означава – ново приключение, нови идеи, още повече обич, радост и вдъхновение. Залезът е магическата врата между двата свята – вълшебно време, когато се разкриват много тайни. Тогава съм спокойна и истинска, и знам, че съм точно на мястото си.
2. Любимото ти време от деня?
Всеки един миг, когато върша всичко това, което обожавам – творя, пътувам, танцувам, уча, общувам, прегръщам скъпите си същества. Всяко време е любимо, когато е осъзнато и изживяно със сърце.
(Но обичам и нощта, признавам си, защото тогава спя и сънувам световете :))))
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Как се ражда нов живот. Дете, котенце, птиче, цвете. Неописуемо, невъобразимо, невероятно, неизразимо. Светлинно. Няма думи, които да опишат това. Красотата и вълшебството са предимно безмълвни.
4. Важна ли ти е самотата?
Самотата е важна за мен, защото тогава слушам себе си. Само когато съм сама, мога да чуя песента на душата си. Имам нужда от време за мен. Това ме зарежда със смисъл, любов и енергия, и така мога да се раздам още по-пълноценно след това.
5. От какво изпитваш тъга?
Понякога – от необятността на безкрая. Не зная дали ще ми стигне времето да науча и да сътворя всичко, за което съм тук. Липсата на време ме натъжава.
Друг път се натъжавам от човешкото его, което превзема действителността твърде буйно, грубо, напористо и безкомпромисно. Това е тъжно и болезнено. Предимно за него.
Но като цяло ме натъжава лъжата, предателството и нечия отчаяна нужда от конкуренция. Животът не е състезание, нали разбирате. Има място за всички.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
За любимите ми хора, и какво имам да свърша днес. И че денят ще е прекрасен, ако аз си го направя такъв. Едва ли някой друг е отговорен за това.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Какво ново приключение ме очаква в света на сънищата. Винаги е интересно там и нямам търпение. После го рисувам, пиша, разказвам в стихове и приказки :)))
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Да, търся, и винаги съм търсила, и винаги ще търся. Единствената ми цел в този живот съм самата аз за себе си – в какво мога да се превърна, какво мога да науча, какво мога да дам на света, и докъде мога да стигна. И винаги успявам да се самоизненадам или саморазочаровам. Точно затова е интересно, защото никога не спирам да откривам себе си и докъде се простират възможностите ми. Само това приключение никога не свършва.
9. Какво те уморява?
Очакванията, които някои хора имат към мен. Най-често са неоправдани и необосновани, и остават разочаровани. Уморяват ме и крайни срокове, в които трябва да се бърза или да се вършат нещата по точно определени стандарти. Не се вписвам в ограниченията, това е ясно отдавна :))))
10. Изгубвала ли си се някога?
Да, много пъти, и в двата смисъла. Изгубвала съм се чисто физически и пространствено, защото имам твърде странно чувство за ориентация. Понякога не работи за мен :))) Но тогава е много интересно, защото винаги можеш да се озовеш на ново и непознато място, и да превърнеш това в добро приключение. С малко повече ентусиазъм и доверие в хората.
А иначе, губя път, смисъл и посока при всяка по-съществена промяна в живота си. Това е много необходимо за мен, защото след това се откривам още по-истинска и цяла, изпълнена с нова надежда, сила за живот и любов. В тоя ред на мисли, обичам да се изгубвам. Да търсиш себе си е много вълнуващо преживяване. И винаги се отплаща.
11. Липсва ли ти нещо/ някой?
Липсва ми безвремието на детството, чистотата, искреността, игрите и усещанито за простор и светлина, които останаха там. Точно затова запазих детското в себе си, за да си ги нося завинаги с мен :)))
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което ще си запишеш някъде, за да го съхраниш?
„Моята сянка е моята светлина”. Оттам нататък ще си спомня всичко останало :)))
13. Кое е страшното в живота? За теб самата?
Страшен е самият страх и това, че хората са обучени да се страхуват, вместо да бъдат смели, любящи и добри. Страшно е егото, което расте и придобива невъобразими размери, и унищожава всичко по пътя си. Страшно е това, че убиваме една планета, която е била наш дом и ще бъде дом и на децата ни. Страшно е, че вече си нямаме доверие по между си. Ако се замислиш по този въпрос, реалността е много страшна. Но животът е хубав, въпреки всичко. Единствено Животът е безстрашен и си пробива път навсякъде. С любов.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Искам да кажа на майка и на татко: „Справихте се прекрасно с всичко. Благодаря ви.”
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
„Грешка в системата”.
Три думи, но това съм аз :)))
16. На какво най-много искаш да научиш детето си?
Искам да го науча да обича, въпреки всичко. Да бъде смел, искрен и добронамерен човек. Да отстоява своята собствена истина и да върви достойно по пътя си. Да пази живота. Да твори.
Десет урока

Десет урока за научаване:
Първи: Да следвам сърцето си.
Втори: Да нямам очаквания.
Трети: Да вярвам във себе си.
Четвърти: Да бъда различна.
Пети: Живота да пазя.
Шести урок: Да обичам,
дори когато ме мразят.
Седми: Да се усмихвам.
(Нищо, че пак ми се плаче.)
Осми урок: Да притихвам.
Няма спешни задачи.
Девети: Да се харесвам,
защото съм с нещо красива.
Десети урок: (Много лесен):
Просто да съм щастлива.

Мира Дойчинова - irini
На 35 години, от град Видин. По образование съм информационен технолог, по професия – библиотекар. Сега съм творец на свободна практика, пиша, рисувам, издавам книги, организирам изложби и благотворителни кампании, членувам в организации, подкрепящи българската култура. Приятелите ми ме познават като Ирини

Драгомир Симеонов

1. Изгрев или залез?
Залез.
2. Любимото ти време от деня?
На здрачаване. Някога са го наричали „Пасхално време”, носи най-голяма мъдрост и успокоение.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си?
Естествена и непредизвикана добрина – във всичките й форми е прекрасна.
4. Важна ли ти е самотата?
Важна е. Това е естественото състояние на човек – затова сме в единствено число. Нека не се приема като емоционална категория, а като философска. Човек е сам в мислите си, дори когато мисли за другите.
5. От какво изпитваш тъга?
От всичко, което би могло да носи радост, но не го прави.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Сбогом, сънища, добро утро, реалност.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Дори да е конкретна мисъл, не се опитвам да я уловя, а я оставям естествено да изтлее и да се изгуби някъде.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Търся нещо, но не знам какво е. Все пак важно е търсенето, не намирането. Намирането е края на едно пътешествие, а аз не харесвам краищата.
9. Какво те уморява?
Аз си се уморявам най-много.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
О, да. Често се губя. Пейзажът на живота ми е загадка.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсват ми много неща, но не съм сигурен искам ли да ги имам. Самата им липса е по-ценна. Така ги оценявам истински.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Ти си късметлия. Пък нека се чудя защо съм го записал.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Загубата – на хора, достойнство, самооценка, вдъхновение, смисъл...
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Имам колебание за тази кореспонденция. Не обичам да пиша на някого, от когото не чакам отговор. А ако някой в миналото ще ми върне писмо, значи да пише на човек от бъдещето, когото изобщо не познава. Няма какво да си кажем в подобен диалог. Бих писал само на един по-ранен аз, но като се познавам от едно време, със сигурност ще се получи доста абсурдна размяна на писма.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Помощник.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да мисли. На всичко останало сам ще се научи.

Драгомир Симеонов, журналист и водещ, 38 год., София

Кремена

1. Изгрев или залез?
Залез. Напомня ми, че всяко нещо си има край и ме кара да мечтая за предстоящото.
2. Любимото ти време от деня?
Следобед. Особено, когато имам време да почета някоя книга.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Най-хубавото... Много неща са запечатани в съзнанието ми, но не бих могла да избера.
4. Важна ли ти е самотата?
По-скоро ми е полезна. Дава един вид свобода, но в големи дози май е опасна.
5. От какво изпитваш тъга?
От това, че времето минава прекалено бързо. Както и когато виждам нещо несправедливо.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Мисля си за това, което имам да направя през деня.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Зависи как е минал денят. Надявам се да предстои нещо хубаво.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Ами опитвам се да свикна с мисълта, че някои неща просто ти се случват, без да ги търсиш.
9. Какво те уморява?
Борбата с вятърни мелници.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Да, и в двата смисъла. В буквалния винаги съм се намирала по-лесно и бързо.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да, хора, които са намерили място в сърцето ми, както и моменти, в които съм била щастлива, впечатлена, вдъхновена...
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Семейството ми.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Отчаянието. И че има хора, за които не е проблем да нараняват умишлено другите.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Искам да имам възможност да кажа лично каквото имам за казване.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Бих искала някой ден, когато имам дете, да съм способна да го науча на доброта и справедливост.
Кремена Младенова, 32г., живее в София, спортен журналист.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Изгрев. Носи ново начало.
2. Любимото ти време от деня?
Може би утрото. От него зависи как ще тръгне целият ден и гледам да си го правя усмихнато.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Мисля, че тепърва предстои.
4. Важна ли ти е самотата?
Ами да, това ми е една от слабостите. Мразя да съм самотен.
5. От какво изпитваш тъга?
Понякога от пропуснати моменти и отминали дни. Може би второто най-вече.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Секс.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Напоследък работа.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Може би все още не съм намерил пълен баланс. Понякога не ме свърта на едно място, иска ми се да направя нещо различно в ежедневието си, да отида някъде или да направя нещо щуро.
9. Какво те уморява?
Хмм психическите натоварвания доста повече ме уморяват от физическите. Всъщност физическата умора напоследък я търся, тъй като имам доста излишна енергия. Например понякога шопингът ме уморява доста повече от цепенето на дърва. Безсмислените спорове…
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла).
Физически не, поне не в съзнателния си живот. Обикновено знам къде отивам и дори да сбъркам пътя, лесно се ориентирам. В другия смисъл, мисля, че ми се е случвало.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Ами … да, може би ми липсва уютния дом от представите ми. Би било добре и да има малки щъкащи човечета. А и кой вече няма близки приятели, които да са заминали в чужбина …
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Хората, които не бих искал да забравя.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Страшното … мисля, че самотата.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не се сещам в момента. Явно по-скоро не искам.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Ами на доста неща бих ги научил … че е добре да се правят планове, но че истинският живот е времето между правенето на новите планове и да живеят за момента между планиранията. Да бъдат честни, да гледат позитивно на нещата и, че след всяка буря ще изгрее слънце. Че ако бъдат разумни и изгледат прогнозата за времето и я осмислят, е по-малък шансът да се приберат мокри. Да не се отказват от мечтите си. Каквото и да изберат, да го правят с желание. Да мислят с разума си, но да следват и сърцето, то рядко лъже.
31г., живее в гр.София със семейството си.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Залез, защото няма начин да се събудя преди изгрева. Не се е случвало последните поне 5 години и няма изгледи да се случи скоро. Също така не понасям утрините.
2. Любимото ти време от деня?
2ч. следобед. Времето, в което рестартираш деня.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Водопад или по-скоро водопади. Това е може би най-приятното ми нещо за гледане.
4. Важна ли ти е самотата?
Едно от най-важните неща. Може би най-важното в определени ситуации, защото тогава успявам да се заредя с енергията, която ми трябва, за да се справя с всекидневието си.
5. От какво изпитваш тъга?
Че не съм толкова умен, колкото ми трябва. Тъжно ми е, че не успявам да свърша толкова работа, колкото си мисля, че трябва да мога да свърша.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
I haven't killed anybody. Това е, защото имам кошмари доста често. Постоянно сънувам, че или някой ме убива или аз умирам. И като се събудя често си мисля, че всичките негативни чувства са просто сън и всъщност съм ок.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Зависи. Имам си определени сцени, които ми минават пред очите преди да заспя. В последно време е острието на катана и начина, по който се прави такова нещо. Как се закалява стоманата, как се огъва твърдата стомана около меката, как се пече острието, конфигурацията на carbon и iron atoms. Какво би представлявало перфектното острие. Всъщност 1 атом ширина. Та за това си мисля преди да заспя напоследък.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Чистота. Главата ми е в мъгла постоянно. Търся чиста мисъл.
9. Какво те уморява?
Говоренето с хора. Умея го доста добре, но това е нещо, което отнема енергия от мен.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Да, постоянно. Нямам никакво усещане за посока.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да, често. И същевременно не. Хващам се в моменти, в които си мисля, че някой ми липсва, но като ги анализирам се оказва, че просто съм сантиментален и всъщност няма никакво значение. Както когато искаш да изядеш 1 кг шоколад. Знаеш, че можеш, но всъщност не е това, което трябва да вършиш.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Начина, по който мисля. Ако някой изтрие спомените ми, ще е много лесно да бъдат възстановени, ако начина, по който мисля, е запазен. В крайна сметка не е важно какво знаеш, а как и колко бързо си го научил. Това, което ни прави индивиди, не е информацията, която имаме, а начина, по който сме я получили. Едно и също нещо означава много различни неща за всеки един човек. Затова бих искал да запазя начина си на мислене.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Бедността. Да нямаш възможност да изразиш себе си.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
На дядо ми и на баща ми. И на двамата бих искал да кажа колко много им дължа. И че се извинявам, че нямахме достатъчно време да прекараме заедно.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
To not give a fuck.
Мъж, 31г., САЩ.

Вероника

1. Изгрев или залез?
ИЗГРЕВ!!!! Залезът е много романтичен, но пък изгрева ми навява асоциация за ново начало, нова надежда, ново влюбване в света около нас.
2. Любимото ти време от деня?
Времето, прекарано с любими хора, разбира се!
3. Най- хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Природата!
4. Важна ли ти е самотата?
Доста ми е необходима понякога.
5. От какво изпитваш тъга?
Много ме натъжава лошото отношение на хората един към друг.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Мисля си за първото нещо, за което съм си мислила преди да заспя.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Ох, за страшно много неща и това ме оставя будна за дълго време, преди да заспя.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Колкото и банално да звучи, търся щастието!
9. Какво те уморява?
Уморява ме, когато остана неразбрана и трябва да обяснявам излишни неща.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
В буквалния смисъл, да! Иначе не съм се чувствала изгубена, защото винаги е имало кой да ме намери.
11. Липсва ли ти нещо/ някои?
Много ми липсват приятелите!!!
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
,, Обади се на майка си,, .
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата?
Да изгубиш близък човек.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някой от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не съм се замисляла.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Все още не съм станала родител, но много бих се радвала един ден детето ми да стане добър човек.
Вероника Зоркова, от гр.Трявна, художник.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Естествено изгрева. Всяка сутрин го виждам над морето от спалнята ми.
2. Любимото ти време от деня?
Вечер след работа и почивните дни, когато вече не мисля за нея.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Жена ми.
4. Важна ли ти е самотата?
Не.
5. От какво изпитваш тъга?
От безчувствието на хората.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Колко много неща имам да свърша през деня.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Не мисля за нищо. Отпускам се и се наслаждавам на това как бавно ми се затварят очите и заспивам.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Вече съм го намерил.
9. Какво те уморява?
Интригите на работното място.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Никога.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Голяма част от приятелите и близките.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Кой съм бил преди да ми бъдат изтрити спомените.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Няма страшни неща в живота. Има само такива, с които свикваш или преодоляваш.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да бъде добър човек.
33г., живее в гр.Варна със семейството си, 2D/3D Game Artist.

Деница

1. Изгрев или залез?
Залез- за изгрева трябва да се става рано.
2. Любимото ти време от деня?
Всяко време, в което мога да се занимавам с нещо, което ми е приятно.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Портофино, Италия.
4. Важна ли ти е самотата?
Не бих казала самотата, по-скоро времето за себе си.
5. От какво изпитваш тъга?
От клошари. Винаги се чудя какво ли ги е докарало до там и дали наистина съм застрахована от такова нещо...
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Детето се събуди...
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
В момента разни кройки, защото съм на вълна шиене.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Вече не- намерила съм всичко, което ми трябва.
9. Какво те уморява?
Енергийни вампири, които те давят в проблемите си. И сън под 8-9 часа.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Сещам се как като ученички с Деяна и Льона търсихме един магазин в София с една карта и за да се ориентираме трябваше да стъпим в нея като Джоуи в Лондон :))) Иначе имах една година, в която доста се лутах, но накрая се намерих.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Не. На моменти ми става носталгично за разни хора, които са ми били близки в определени етапи от живота ми, но знам, че промяната е неизбежна.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Не искам да забравям нищо, аз съм аз заради нещата, които са ми се случвали.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
В момента не се сещам за нищо страшно.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
От време на време пиша писма на дъщеря си, които ще й дам да прочете като порасне.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да бъде добър и позитивен човек.
Деница Душкова, 28г., живее във Велико Търново със семейството си.

Мария Донева

1. Изгрев или залез?
Залез, изгревите вечно се падат по времето, когато спя.
2. Любимото ти време от деня?
Моментът, в който съм се прибрала вкъщи, махнала съм си пръстените и обиците, облякла съм си уютните дрехи, направила съм си чай и сядам пред компютъра.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Усмивката на детето ми.
4. Важна ли ти е самотата?
Вечно страдам, че ми е самотно, а когато попадна сред множество от хора, нямам търпение пак да остана сама. Мисля, че по-важна ми е тишината, а самотата е един от по-късите пътища към нея.
5. От какво изпитваш тъга?
От безсилието да помогна. От това, че времето минава безвъзвратно, отнася със себе си обични хора и те не винаги могат да се върнат.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Къде съм?
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Казвам наум лека нощ на сина си, който в момента е далече.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Спокойствие в ума, мир в сърцето, някоя интересна книга да прочета и хубави подаръци без повод.
9. Какво те уморява?
Безсмисленият труд.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Нямам спомен да съм се изгубвала буквално, аз харесвам реда, навиците и ритмично повтарящите се неща и рядко се отклонявам от тях.
За съжаление, напоследък все по-често се изгубвам между абстрактни понятия като добро и лошо, модерно и безсмислено, авангардно и грозно. За да се спася от това, превеждам абстракциите на по-разбираем и предметен език, давам си примери, и най-вече се вслушвам във вътрешното си усещане за нещата. Приемам, че светът е неразбираем, и насочвам усилията си в това, да намеря общ език с близките ми хора, места и неща.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Любимите хора, когато не мога да бъда с тях. Понякога ми липсва празник, тогава аз правя празника. Понякога ми липсват пари, тогава измислям как да спечеля. Понякога ми липсва смисъл, тогава лягам да се наспя, отдъхвам си и отивам да го потърся на друго място.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Отплеснах се да си представям Ако стане така, ще бъда като новородено дете, така че просто ще се възползвам от шанса да започна отначало. Веднъж вече съм успяла, защо да не успея пак?
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Самота, старост, смърт. Какво друго?
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Аз съм много писмовна. Колкото писма съм написала… Не възприемам писането на писма като някаква специална и решителна стъпка, това е просто нещо, което правя. Дори днес купих картон за коледните картички, които ще направя, само трябва да измисля какви да бъдат тази година. Мерак е това!
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Бих искала да бъде любознателен, силен, търпелив, добър и щедър. Мисля, че той е точно такъв човек, но заслугата не е само моя. Аз просто имам огромния късмет точно на мен да се падне най-хубавото дете на света.

Мария Донева, 40г., от Стара Загора, работи в психиатрията в Раднево, където има театър за пациентите и тя поставя комедии. Любима поетеса!
И любим неин стих:
Отсъствие

Със теб не сме се разделяли,
откакто се разделихме.
Аз пак те мисля в неделите,
които не споделихме.

Аз пак те чакам по празници,
ти все така си далече.
И нищо в теб не ме дразни,
и нищо в теб не ми пречи.

Очакване непрекъснато,
и радост – даже по-силна.
Спокойно, плътно отсъствие,
което да ме закриля.

Гери

1. Изгрев или залез?
И двете. Мога фото-изложба да направя със снимки на изгревите и залезите.
2. Любимото ти време от деня?
Всяко време...от деня.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си.
Дъщерите ми, а сега и внуците. Надявам се да видя и правнуци.
4. Важна ли ти е самотата?
Свиква се.
5. От какво изпитваш тъга?
От всичко, когато съм тъжна.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Зависи кога съм си легнала- дали е ден или нощ.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Дали си включих алармата.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
Насладата във всяко нещо- било то работа или удоволствие.
9. Какво те уморява?
Простотията, невежеството и нихилизма.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла).
И в двата случая съм се изгубвала. И си заслужава.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Оооо, болната ми тема.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Паролата за фейса.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Безсилието да искаш, а да не можеш. И обратното- да можеш, а да не искаш.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Писала съм, пиша и ще пиша, когато трябва и на когото трябва, с риск да ме омразят.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Мисля, че съм ги научила на по малко от всичко. Поне се опитах. Колкото толкова.
Гергана Байчева, 53г., работи в G4S, Кипър.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Изгрев! Доста по-рядко го виждам...
2. Любимото ти време от деня?
Вечер.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Щастието на близки хора и Perito Moreno!
4. Важна ли ти е самотата?
Да. Задължителна.
5. От какво изпитваш тъга?
От мизерята и бедността, която ни заобикаля.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Колко ли време ще ми трябва да изляза от съня си?! И естествено какво ли вълнуващо ще се случи днес.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Ако има време да мисля за нещо вечер, означава, че не е бил достатъчно силен и ползотворен денят.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Усмихнати и забавни хора, че все повече са кът.
9. Какво те уморява?
Човешката глупост и седенето по цял ден пред компютъра.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Да, по няколко пъти! Сравнително бързо се намирам.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да. Конкретни хора.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Не виждам смисъл да си записвам спомен. Ще създавам нови.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Липсата на здраве!
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
От миналото - някои роднини, поколения назад. Настоящето - на когото е трябвало съм го написала вече.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Самостоятелност, воля, увереност, обич, спорт, да следва мечтите си.

Ани

1. Изгрев или залез?
И двете....изгревът заради началото...всеки ден се будя с надежда и вяра...това начало.
Залеза го свързвам със спокойствие...спокойствие на природата, с тишина, с успокоение, с равносметка.
2. Любимото ти време от деня?
Времето, прекарано с любими хора.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Синът ми, когато го видях за първи път и осъзнах, че няма нищо по-красиво, по-истинско, носещо живота, смисълът ми.
Радвам се на всички хубаво около себе си, на звездите, на слънцето, на влюбени, щастливи хора, на цвете....
4. Важна ли ти е самотата?
Важна ми е в онзи смисъл, в който имаш нужда да останеш насаме с мислите си.
Не мисля за другата самота...вярвам, че съм човек, който трудно ще се остави на нея.
Ако ме е спохождала, съм осъзнавала, че е момент за размисъл, да се спра, да отсея кои са истинските хора в живота ми, да спра с тичането и да укротя себе си...
5. От какво изпитваш тъга?
От това, че не мога да говоря с близките, които са си отишли, че не мога да видя баба си отново, за да й поискам съвет, за да ми даде кураж.
От това, че сестра ми е далече и не можем да се радваме пълноценно една на друга, а децата ни да растат заедно. Че не мога да я прегърна, когато има нужда, че имам нужда да е наблизо...,за да се покрепяме, обичаме, заради моментите на близост, които са рядко.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Различно...повечето пъти, че е ново начало...
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Радвам се на спокойствието на спящия ми син, на топлината, която ме изпълва, като знам, че обичам и съм обичана.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Ще продължа да търся себе си цял живот, сега искам пълноценен живот, хармония и спокойствие...
9. Какво те уморява?
Хорската злоба, простотията, неразбирането, мрънкането, безхаберието, липсата на цели, липсата на посока.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Не помня да съм се изгубвала и да съм, явно съм намерила пътя....това в буквалния смисъл. В другия....да, изгубвала съм се, намирала съм се, намирали са ме...и ето...продължавам!
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Време за всички, които обичам. Не знам защо, но откакто съм се родила все бързам, тичам, така ходя, така се храня, така работя. Като малка не исках да спя дълго, за да не изпусна нещо важно от живота си, за да не си губя времето в сън.
...Чудя се за къде бързам толкова.....някой ден може и да разбера.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Искам да си запиша коя съм, каква съм, да ми остане способността да обичам, да съхраня усмивката на сина ми в съзнанието си, да я запечатам там, за да ме води.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Загубата на близък, да загубя себе си...
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Бих написала писмо на всеки, който е значел много в живота ми...,в което да опиша моята емоция, амплитудите й, за да остане и след мен.
Бих написала писмо на детето си, за да съм сигурна, че дори да се променя, ще остане нещо смислено от мен, което да чете, като има нужда да намери пътя...
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да израсне добър човек, да следва мечтите си, да открие пътя си, да живее в мир със себе си, да е упорит и да знае, че аз съм тук за него....винаги...
Искам да му ”дам крила“ и обич, за да вярва в себе си.

Антоанета Николова, маркетинг комуникации, 32г., живее в София.
Преди, сега и занапред.....с промените, с минаващото време, с остаряването и помъдряването, след радости и болки, след всички хора в живота ни...., които си отиват и ще идват...обичам те.

Отсъствие

Отсъствие

Със теб не сме се разделяли,
откакто се разделихме.
Аз пак те мисля в неделите,
които не споделихме.

Аз пак те чакам по празници,
ти все така си далече.
И нищо в теб не ме дразни,
и нищо в теб не ми пречи.

Очакване непрекъснато,
и радост – даже по-силна.
Спокойно, плътно отсъствие,
което да ме закриля.

Мария Донева

Мила

1. Изгрев или залез?
Изгрев, макар да не помня да съм го виждала последните много години или въобще някога?!
2. Любимото ти време от деня?
Всяко време ми е любимо, стига да е в любима компания.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Пъстротата на самия живот.
4. Важна ли ти е самотата?
Преди ми беше важна, сега ми е непостижима. И това пак ми харесва.
5. От какво изпитваш тъга?
Когато видя, че плановете ми се провалят, макар да зная, че е, за да се сбъднат мечтите.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Мисленето не е във възможностите ми сутрин.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Обичам те, обичам те, обичам те.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Уют за душата, ако това може да мине за нещо определено.
9. Какво те уморява?
Не се сещам какво, може да съм луда.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
О, да.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсва ми наивността на лудата младост.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Е, не, не мога да си представя какво е да си новороден, всъщност те също имат някакви спомени. Може би бих искала да си спомня за какво съм мечтала.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Не зная. Големите ми страхове се реализираха, пък взеха, че ми харесаха. Преди много се страхувах да не умре някой, когото обичам.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Засега не. Ако не съм успяла да му кажа нещо, то е защото не е искал да го чуе.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Емпатия, може би.
Мила Петрова, години - звуча на 40+ и това ми харесва, град - някое село близо до гора по-добре би ме изразило от който и да е град; заниманието, което най-добре би паснало на душата ми, е ветеринар или дизайнер.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Зависи от настроението ми, но по-скоро изгрев. Обичам началото като такова.
2. Любимото ти време от деня?
Вече си го казах- тишината на утрото не си я заменям за нито един залез.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Дете, политнало на воля, боси деца под дъжда- невероятна гледка...
4. Важна ли ти е самотата?
Така съм се родила - тя е като тъгата, част от мен. За предпочитане е пред тълпата.
5. От какво изпитваш тъга?
Безделието ме плаши, липсата на цел и мечти, от празни очи, от клишето. Но ме е страх и от поглед нежен.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Кафето.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Мечтая да заспя без нито една мисъл.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Себе си, банална класика, но е така. Изгубена съм между всичките стени, решетки и рамки. Смелостта ме е напуснала отдавна.
9. Какво те уморява?
Хаосът в града, бързото темпо на живот. Искам зелени поля и планинско поточе.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
И в двата смисъла- много често.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсват ми дългите летни, скучни, мързеливи, безцелни дни.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Домът ни по Коледа, аромата и две хубави детски очи.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Не знам.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Писмо до баща ми. Той си отиде отдавна, но никога не му казах или показах, че го обичам. А усещам, че той е моят ангел-хранител.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Искам да бъде добра и да живее с леко сърце, но не мога да я науча на това.
Дъщеря, съпруга, майка, жена.

Ангелина

1. Изгрев или залез?
Залез.
2. Любимото ти време от деня?
Следобед.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Живота.
4. Важна ли ти е самотата?
Да.
5. От какво изпитваш тъга?
От това, че любими хора не са между живите вече.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Благодаря ти, създателю.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Пак благодарност.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Не.
9. Какво те уморява?
Глупостта- понякога ме разсмива, а друг път ме уморява.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Да, за щастие за кратко.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Татко.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Коя съм.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Загуба на любим човек.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Христос.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Обич.
Ангелина Цанкова, 39г., живее в Кипър със семейството си.

Найден

1. Изгрев или залез?
Изгрева на луната, трети ден от пълнолунието - огромното жълто кълбо!
2. Любимото ти време от деня?
Обяд! Моето време. Тогава изключвам и се наслаждавам на всяка хапка. Дори и да е отвратителен мазен шницел.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Дъщеря ми. Но трудно я виждах заради сълзите. Беше на 2 часа, когато я взех в ръцете си и първите ми думи бяха "много е красива".
4. Важна ли ти е самотата?
По-скоро временното усамотение ми е важно, но се случва все по-рядко.
5. От какво изпитваш тъга?
Днешните стари хора.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
"Свободна ли е банята?"
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
"Най-после..."
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Не търся. Пасивен съм. В търсене можеш да се загубиш...и в двата смисъла.
9. Какво те уморява?
Общуването с малоумници. Неефективността. Повторенията. Натякването. Кифлите.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Често (в единия смисъл). Но може би заради името ми - бързо се намирам.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Енергията, която имах в детството, ученическите, студентски години и изобщо всичко, което съм правил преди да зацикля между 08ч. и 23ч. Но пък и днешното време е интересно. Със сигурност след време ще ми липсват и неща от "сега".
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
"Шкафа -> флашката -> лаптопа -> гледай!"
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Ако се наложи да извикам, да няма кой да ме чуе.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не съм се замислял, но предвид това, че никога не съм писал писмо (освен на Дядо Мраз), може би не...
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Уважение, търпение, упоритост. Да пише грамотно на кирилица!!!
Найден Пенев, 34г., живее със семейството си във В.Търново.

Деяна

1.Изгрев или залез?
Залез. Носи ми много романтика, докато изгрева поне напоследък го свързвам с недоспиване.
2. Любимото ти време от деня?
Всяко време може да ми е любимо, но май ми е най-любимо времето след работа.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Детската чистота.
4. Важна ли ти е самотата?
Не само ми е важна, а ми е и нужна, но често нямам време за нея. Добре, че пътувам за и от работа, та да мога за по час да си остана насаме с мислите.
5. От какво изпитваш тъга?
За съжаление от хиляди неща, от куцащото куче пред блока, от влажните очи на някое дете, от безнадеждния поглед на все повече хора, от страха да не се случи нещо лошо с близките ми, от отчаянието на околните, от невъзможността ми да помогна, от безвъзвратните загуби и още и още и още.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
В делнични дни, в 6,15 ч.- „Само още 5 минути и ставам”, а в почивните- „Днес ме чака нещо хубаво”.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Не знам, кратка ретроспекция на деня, след което се старая да не мисля за нищо и да изчистя съзнанието си. И може би съвсем последно- „Дано Карина да не ме вдигне след 2 часа, че й се пишка”.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Все повече търся пълноценно прекарано време, също така търся и отговори на някои въпроси.
9. Какво те уморява?
Много ме изморява липсата на време и постоянните ми планове как най-добре да го разпределя.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
В буквалния- нямам спомен, но не вярвам да не ми се е случвало, защото съм много зле ориентирана, докато в преносния ми се е случвало много пъти и не винаги съм намирала верния.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсва ми смелост.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Раждането на дъщеря ми и обичта на близките ми.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Все повече си мисля, че най-страшно е да не си го изживееш пълноценно. А в по-конкретен план- загубата на близките, защото е безвъзвратно.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не се сещам за нещо конкретно, но може би на себе си в миналото- бих си се поскарала за някои неща.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Че е най-важно да е щастлива! Също така ще се радвам да я науча да бяга от предразсъдъци и наложени стереотипи (нещо, с което аз не се справям).
Деяна Евлогиева, след 1 ден става на 28 години, работи в Маркетинг отдела на „Идеал Стандарт-Видима АД”, живее във Велико Търново, семейна с едно дете.

Даниела

1. Изгрев или залез?
И двете, ама по различен начин. Изгревите не ми се случват често на мен, знаеш, та са ми по-специални сякаш. Но и от залезите не се отказвам… залезите на плажа, залезите на терасата, залезите през прозореца на колата/автобуса, всичките. Всеки един ми е (бил) специален.
2. Любимото ти време от деня?
Хъх.. Между 3 и 5 сутринта. Това е много мистично време Толкова е тихо и спокойно, че имаш усещането, че си останал сам на планетата Което понякога може да бъде много самотно усещане, а понякога много освобождаващо… Тогава мисля най-добре сякаш (разбирай не мисля чак толкова…) Главата ми се изпразва от всички излишни неща. Пък и не само главата.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Хм. Сякаш не мога да се спра на едно, което да е "най-". Но може би всичките са свързани или с природа, или с малки човечета, или.. Хмм, май като цяло, ако трябва да избера едно събирателно - обич. Под всякаква форма и проявление. Чиста и безрезервна, безпределна, безусловна… Състрадание, милосърдие. Май това ще да е най-хубавото.
4. Важна ли ти е самотата?
Самотатаа… колко да ми е важна, колкото на всеки друг, предполагам. Нали всички сме си всъщност съвсем сами. Така се раждаме, казват, и така си отиваме… Важна ми е, да. Но да си сам и да си самотен са две различни неща. И двете са ми важни, но без самотата сигурно мога. Съвсем друг е въпроса дали искам.
5. От какво изпитваш тъга?
От нещата, които си причиняваме един на друг. От озлоблението и отчуждението, в които сме затънали. От размаха, с който рушим и унищожаваме. Тъжно ми е като гледам как се лутаме и търсим, а сякаш сами сме си изболи очите, и не виждаме, че това, което търсим, е всъщност точно пред нас, до нас, в нас… В другия до мен, когото така усърдно се опитвам да разгранича и отделя от себе си, да преборя, превъзхождам, прецакам, пре-…
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Напоследък, че днес ще е по-добре. Мисля си "днес ще е хубав ден".
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Различно. Не е работа (вече). Напоследък най-често си мечтая за някакви хубави неща. Или си мисля за това, което съм чела допреди малко.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Много неща - баланс, хармония… в момента себе си най-вече. Иначе, същите неща като повечето хора предполагам - щастие, спокойствие (което като се замисля за мен е еквивалентно на хармонията и баланса) .. и същата тази безгранична, безусловна, безпределна обич от по-горните редове. Но БалансЪТ ми е особено важен (и много, ама много труден). Важно ми е и да не е равен на сбора от двете противоположности, както ми се случва обикновено.
9. Какво те уморява?
Същите неща, които ме натъжават + борбата със себе си (това се върнах и го подчертах, понеже ми е особено уморително ) + упоритостта на някои хора да бягат от себе си и от искреността като дявол от тамян + ... Абе, много е дълго това уравнение.. Аз съм един много уморен човек май Но си почивам де... Напоследък осъзнавам, че е важно човек да се научи да си почива
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Да и Да! Обичам да пътувам/пътешествам и обожавам да се губя на непознати места (да, възможно е да се изгубиш умишлено.) . Така съм намирала едни от най-прекрасните места/неща/хора в живота си. А в другия смисъл - напоследък си мисля кога за последно и дали изобщо съм била "неизгубена".. Мисля си, че това с намирането на себе си е непрекъсваем процес, т.е. не откриваме, а преоткриваме себе си... Същото важи и за намирането/откриването на другите
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да. Аз съм много "такова" животно. Много трудно пускам, та непрекъснато има нещо/някой да ми липсва. Най-често някой. Уж много добре знам, че всичко се променя и най-постоянното нещо във вселената е промяната, ама то знаенето е едно, пък липсването май е друго Това ми е още един от големите и трудни уроци
Иначе, в другия смисъл - липсват ми търпение и воля (и други разни такива неща)
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Ха. С този въпрос ме затрудни Разбирай бая се лутах преди да реша какво да отговоря
Мисля, че бих искала да имам записани имената на хората, които обичам, за да мога да ги намеря по-бързо, и да започна/продължа да ги преоткривам Което може и да е излишно, понеже всъщност искрено вярвам, че те не са "записани" точно в спомените ми
Конкретни случки и събития едва ли бих си записала. Има нещо много привлекателно и освобождаващо (и плашещо признавам) в това да се изправиш пред възможността да започнеш наново и да изживееш всяко нещо като за пръв път (знаейки, че е така) Да изгубиш егото и да видиш какво остава отдолу… евентуално.
Но сигурно бих си записала нещата, в които вярвам искрено и дълбоко. Всичко останало е производно сякаш. Нещата, които ме вдъхновяват, тези, които ме възпламеняват…
Иначе, ако запазиш отговорите на тези въпроси, няма да е лошо начало
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
М, то не е едно. Май си нямам страшноТО. Имам си много страшни неща. Ако трябва да използвам достатъчно думи, за да смятам, че съм ги обяснила всичките (така де, на страшните неща трябва да се отдава нужната чест ), ще трябва да напишем цял роман, или серия романи, за тях само Затова в списъчен вид с непълно изброяване:
• Самотата. Ама не ежедневната физическа, а онази другата… (Абе и двете всъщност, едната май не я познавам от първо лице просто)
• Разделите
• Фалшивостта и маските
• Пътят на най-малкото съпротивление
• Апатията
• …
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
На 16-годишната аз. Всъщност бих искала тя да ми напише писмо на мен. Би ми помогнало да си я припомня, мисля си, а сега имам нужда
На хората от настоящето/бъдещето (гледам да) си им пиша писмата
Ха, значи искам да пиша на 16-годишната аз, и да й кажа да ми пише Една доста дълга кореспонденция ще се получи, опасявам се. Но всъщност не бих имала нищо против, аз обичам да пиша писма. Ще отговоря на всеки от всякога…
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да е щастлив/а. Всъщност, на каквото има нужда да се научи …
Даниела Колева, 31г., HR; японистика, живее в гр.София.

Гергана

1. Изгрев или залез?
Изгрев.
2. Любимото ти време от деня?
Свободното, на този етап малкото часове, когато всички заспят.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Раждането на малката ми дъщеря.
4. Важна ли ти е самотата?
Не особено.
5. От какво изпитваш тъга?
От нещастието на хора и животни.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Децата ми.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Пак децата ми.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Търся начини да осигуря по-добро бъдеще на децата си.
9. Какво те уморява?
Неблагодарността и неразбирането.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Да.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсват ми пари и време.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Раждането и въобще съществуването на двете ми деца.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Загуба на много близки хора.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Искам на хора от миналото, които съм наскърбила, които са далече, нямам контакт и на които наяве не бих се решила да поискам прошка, защото не съм толкова духовно израснала.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Искам да ги науча, че на този свят сме дошли, за да се усъвършенстваме и на здравословно хранене, защото от него зависи качеството на живота им.
Гергана Йосифова, 38г., омъжена, живея в Кипър, имам 2 щерки, на 7,5г. и на 2г. В момента не работя, изцяло съм се отдала на отглеждането на малката и по-нататъшно развитие на голямата ми дъщеря, което включва кърмене до 5.5 години (голямата), а с малката продължаваме, докато и тя се откаже. Всекидневни извън-училищни дейности-тенис, танци, китара, българско училище и извънредни часове по български. Това и някои досадни домашни задължения като- готвене, чистене, пране, гладене, пазаруване и мн. други правят работния ми ден почти 24 часов.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Залез.
2. Любимото ти време от деня?
Привечер.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Бебето ми, когато го видях за първи път.
4. Важна ли ти е самотата?
Може би не.
5. От какво изпитваш тъга?
От сблъсъка с тъгата на хората.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Задачите, които ми предстоят.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Мисля за спокойствието, оптимизма и силата, от които имам нужда.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Яснота, себе си + горепосочените.
9. Какво те уморява?
Да бързам непрекъснато.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
По-скоро никога не съм имала усещането, че съм намерила себе си.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Усещане за хармония и покой.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Всъщност нищо не бих си записала.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Болестта.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
До детето ми, за в бъдеще.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да съзнава огромната сила, която притежава в себе си.
34г., живее във Велико Търново със семейството си, преподавател, майка, прекрасна жена.

Иван

1. Изгрев или залез?
- ако трябва да отговоря еднозначно, може би това ще е Изгрева, тъй като е "началото на деня”. Доколкото залезът е “края на деня”, но в същото време залезът е възможност, предпоставка за "началото на нов изгрев, нов ден”.
2. Любимото ти време от деня?
- времето, когато излизам от вкъщи. Обичам да се “движа”.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
- новите, любимите неща, нещата, които съм искал да видя, неочакваните неща.
4. Важна ли ти е самотата?
- не мога да кажа, че самотата е важна за мен, но понякога е необходима човек да остане сам със себе си, (но в никакъв случай за дълго) .
5. От какво изпитваш тъга?
- тъгата е временно състояние. За нещата, които съм изгубил, пропуснал или съм обичал.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
- как ще протече денят, какво трябва да направя през деня.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
- може би за нещата, които са се случили през деня или е трябвало де се случат.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
- в различните етапи от живота човек търси различни неща. Важно е да бъде щастлив и удовлетворен.
9. Какво те уморява?
- неразбирането, простотията и комуникирането с елементарни хора.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
- а има ли човек, който да не се е изгубвал?
11. Липсва ли ти нещо/някой?
- не мога да кажа, че ми липсва нещо - човек знае две и двеста.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
- всички хубави моменти, нещата, които съм харесвал и обичал истински.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
- може би болката и загубата на близки хора
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
- живеем в настоящето, миналото е минало, бъдещето предстои. Но ако трябва да напиша писмо, бих написал писмо на отдавна не виждали се и не чували се приятели и роднини.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
- да умее да си пази, цени здравето
- да вярва, че може, да има мечти, да е позитивен
- да има собствено мнение
- да умее да бъде “силен” (не само физически)
- да умее да комуникира, да умее да слуша и разбира отсрещната страна, мнение
- да умее да задава въпроса «защо»
- да умее да задава неудобни въпроси (но не тъпи)!
- да умее да бъде реален
- да е естествен
- да е добър
- да е честен
- да вярва в господ
- да плува
- да умее да танцува български народни танци, спортни танци
- да свири поне на един музикален инструмент
Иван Попов, 34г., маркетинг, от гр.Сандански

Звезделина

1. Изгрев или залез?
Интересни природни явления, ако ги сравняваме с живота, винаги има край, а краят винаги бележи ново начало!
2. Любимото ти време от деня?
Сутринта! Събуждам се свежа с чаша кафе, готова да откривам нови неща, да срещам нови предизвикателства и идеи!
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Синът ми! Най-трепетните и красиви моменти да го гледам как спи, как реагира на света, когато се смее.....
4. Важна ли ти е самотата?
Понякога имам нужда да се усамотявам, за да мисля и почивам! Но като цяло съм социален човек и не обичам самотата!
5. От какво изпитваш тъга?
От фалша, лъжата, немарливостта, бездушието и още други ценности, които все по-често виждам у другите хора!
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Утро е, един нов ден започва, хайде да го направя пълноценен и красив!
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Господи, благодаря, че имам всичко - здрави съпруг и дете, уютен дом и свободата да мечтая!
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Продължавам да търся справедливостта, красивото и човешкото в живота!
9. Какво те уморява?
Това, че не ги намирам!
10. Изгубвал ли си се някога?
Да, сега съм в такъв период. Имам всичко, но нямам своя лична посока - искам работа, която да ме кара да се чувствам удовлетворена, но не зная в каква сфера!
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да - социална среда, хора съмишленици!
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Семейството ми - не го заменям за нищо на света - имаше такъв филм "50 първи срещи" с Дрю Баримор!
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Страхувам се от смъртта и любимите хора, които тя ми отнема.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Да, до майка ми и починалия ми вече баща, за да им благодаря за живота, който ми дадоха!
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Искам първо да науча себе си как да общувам с него, така че да няма прегради в общуването ни! После да мога да му споделя опита си! Бих искала от него да излезе един достоен, отговорен и щастлив човек!
Звезделина Първева, 35г., държавен служител, живее в София със семейството си.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Знам ли. И двете като че ли. Преди повече им обръщах внимание някак. Ставах рано за изгрева или изобщо не си лягах, ходих да гледам с приятели залеза на Витоша вечер, даже го дебнехме и снимахме. И все пак ако трябва да избера, като че ли залез.
2. Любимото ти време от деня?
И тук не знам какво да отговоря. Идва ми „привечер след работа“, защото се освобождавам и имам време за себе си, но в Германия точно тогава пък ми ставаше най-самотно и си нямах никого, сега не работя и съответно го няма това освобождаване. Сутрин понякога обичам да тичам и се кефя като хората не са станали още, а аз бягам около езерото, ама не съм го правил от доволно време. По нощния живот 100% не съм, та и той отпада и така отговорът е едно голямо „нямам идея“.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Нищо не ми идва на ум, за трети път. Като тийнейджър се кефих на цици, сега ми е като че ли по-безразлично всичко. А, сетих се – една много яка заря това лято над Берлин. Продължи 30 минути и беше във всякакви форми и като си свикнал зарите през живота ти да траят 3-4 минути, в продължение на поне 25 такива, очаквах, че краят все е близо. Голям съспенс. Чакай да се върна назад... Сетих се. Историята е 100% истинска, не се ебавам сега с теб. Като бях дете, сигурно 6-7 годишен. Лежах си в леглото и изведнъж се събудих. Нашите спяха. Главата ми беше срещу прозореца, демек виждах какво става отвън. Изведнъж се оказа, че има човек на покрива на блока отсреща. Изведнъж всичко стана цветно, като в шоу. Човекът започна да танцува, а където стъпваше, светваше голям правоъгълник в различен цвят под краката му. Пълен сюрреализъм. Танцуваше и въртеше един чадър. Представи си Майкъл Джексън. Ходеше във въздуха и светеха под краката му цветни плочи. Продължи няколко минути и всичко изчезна. Аз стоях онемял. Не беше сън, помня го като много ярък спомен. Станах и събудих нашите. Разказах им, те ми казаха, че съм сънувал и заспаха пак. Аз седях буден сигурно 1 час и не можех да повярвам какво ми се е случило. После разказвах със седмици на другарчетата. Това е и единственият ми сблъсък с нещо свръхестествено без никакво обяснение и до ден днешен не знам какво се случи. Знаят я тая история сигурно 4-5 човека, сега и ти.
4. Важна ли ти е самотата?
Важна ми е. Понякога обичам да съм самотен, да съм депресиран, да съм тъжен. Мисля, че прекалено често съм тъжен, а най-тъжен съм, като съм самотен. Знаеш ли? Не искам повече да съм самотен. Човек винаги е сам, ама не е задължително да е самотен като е сам. Пък аз много често съм бил самотен и не искам повече. Та важна ми е, ама не я искам.
5. От какво изпитваш тъга?
Пфффф. От много неща. Напоследък? Че не съм се реализирал професионално, в личен план, а бе в никакъв план. Завиждам поголовно на всички и всичко около мен за пълни глупости и се опитвам да си сглобя психиката обратно. Нямам семейство, нямам деца, живея с мама и тати, нямам кариера, пари нямам особено много също, остарявам, няма вечно да имам толкова сили и енергия, а бе такива неща. Глупости уж, ама пък важни като че ли.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Колко е часът. Дали не мога да поспя още (то сега не работя и винаги отговорът е „да“). Крайно тъпо – много често второто е да си проверя Facebook-а, което говори за яко депресия. Обикновено повече FB в живота ти -> повече депресия, по-малко FB -> по-малко депресия.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Слушам разни неща, които да ми отвличат ума, за да заспивам лесно. Или медитирам, за да заспивам лесно. Ако не правя едно от двете, си мисля за някакви коли, които ускоряват бързо по завои или за космически кораби, от които стрелям по други хора, пък те също ме обстрелват, ама аз имам супер як щит и понеже щитът ми е як, нищо не стига до мен и така се чувствам защитен и заспивам бързо. Също че живея на някакво супер студена планета, ама аз съм в много топла и уютна база, в която е топло 25 градуса, пък навън -100 и така пак по-лесно заспивам. А бе чувствам ли се защитен, заспивам.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Хармонията със себе си и вярата в себе си. Отдавна загубени и докато не ги намеря, всичко отива по дяволите, нищо не се получава и търпя провал след провал. И любовта търся, защото и нея нещо не намирам цял живот. Само се мамя, че съм я открил. Я няколко месеца, я година и половина, я 4 години, пък станах на 30 и едно голямо нищо. Та търся, ама не намирам засега.
9. Какво те уморява?
Когато правя тъпи неща, в което не виждам смисъл. Тогава се уморявам по кофти начин. Ако тренирам/плувам/тичам/спортувам – тогава се уморявам по готин начин. Предпочитам да се уморявам по готин начин, ама обикновено тогава не ми плащат, а не искам да се уморя от глад.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла) Пространствената ми ориентация е отвратителна. Губил съм се много често, губя се и до ден днешен редовно. Дори в София, където живея откакто съм се родил. А себе си – о, да. В момента съм се изгубил. Дори не знам наскоро сега съм се изгубил, защото нямам усещането някога да съм се имал.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да. Липсва ми човек до мен. Липсва ми самодостатъчност. Липсва ми самоувереност. Липсва ми Цел, липсва ми посока. Друго всичко си имам.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Супер въпрос. Мислих, мислих с глава, обърната на дясно и очи, забити в пода и не мога да се сетя нищо. Като че ли нищо.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Пф, знам ли. В момента ме е страх от смъртта. Че наближава, че на 30 не съм като на 20 (хаха, типични писания от човек в „кризата на 30-те“, глупости). Страх, че (засега) няма кой да продължи рода, че нямам братя и сестри, нямам и първи братовчеди. Сам съм, цял живот съм бил сам и не се заражда това към момента да се промени. Изобщо от всичко ме е страх. Много ме е страх, ама няма да навлизам в подробности. Страх ме е страшно много сега.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Искам да напиша писмо в миналото до себе си. Малиии, колко ще е дълго. Поне 300 страници формат А4 големина 12, тесен шрифт. Ще обясня на малкия всичките му настоящи грешки, миналите, че и бъдещите. И ще се опитам да му налея акъл колко много неща могат да се подредят правилно, ако следва елементарни правила, на които ако не е това писмо, няма кой да го научи. Накрая ще се замисля, преди да го изпратя, защото кой знае – да се ебаваш с каузалността не е шега работа и току-виж погубя вселената, току-виж погубя дори само себе си. Защото никога не знаеш какво губиш, когато печелиш и какво печелиш, когато привидно губиш.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да живее живота си от сърце и душа.
Анонимно