Два

В село Червен, Пловдивско, на около тринайсет километра от Асеновград, една баба с плетена жилетка и престилка, превита о две, бавно върви по тротоара, колкото й позволяват годините и силите, чужда на профучаващите коли и безразлична към лошото време, та крета съсредоточено с дребни крачки тая малка баба, за никъде не бързаща вече, не знам дали нечия баба или пък ничия, в спокойно неведение за това, че в село Тополово, на около три километра, някой пише за нея. Някой, който половин час по-рано е минал с колата си от там, разбира се, невидим като всичко останало наоколо, защото нейният свят вече е толкова смален, почти колкото тя самата. В малките си ръце стиска два тъмночервени божура. Чудя се защо два.