Звезделина

1. Изгрев или залез?
Интересни природни явления, ако ги сравняваме с живота, винаги има край, а краят винаги бележи ново начало!
2. Любимото ти време от деня?
Сутринта! Събуждам се свежа с чаша кафе, готова да откривам нови неща, да срещам нови предизвикателства и идеи!
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Синът ми! Най-трепетните и красиви моменти да го гледам как спи, как реагира на света, когато се смее.....
4. Важна ли ти е самотата?
Понякога имам нужда да се усамотявам, за да мисля и почивам! Но като цяло съм социален човек и не обичам самотата!
5. От какво изпитваш тъга?
От фалша, лъжата, немарливостта, бездушието и още други ценности, които все по-често виждам у другите хора!
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Утро е, един нов ден започва, хайде да го направя пълноценен и красив!
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Господи, благодаря, че имам всичко - здрави съпруг и дете, уютен дом и свободата да мечтая!
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Продължавам да търся справедливостта, красивото и човешкото в живота!
9. Какво те уморява?
Това, че не ги намирам!
10. Изгубвал ли си се някога?
Да, сега съм в такъв период. Имам всичко, но нямам своя лична посока - искам работа, която да ме кара да се чувствам удовлетворена, но не зная в каква сфера!
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да - социална среда, хора съмишленици!
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Семейството ми - не го заменям за нищо на света - имаше такъв филм "50 първи срещи" с Дрю Баримор!
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Страхувам се от смъртта и любимите хора, които тя ми отнема.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Да, до майка ми и починалия ми вече баща, за да им благодаря за живота, който ми дадоха!
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Искам първо да науча себе си как да общувам с него, така че да няма прегради в общуването ни! После да мога да му споделя опита си! Бих искала от него да излезе един достоен, отговорен и щастлив човек!
Звезделина Първева, 35г., държавен служител, живее в София със семейството си.

Anonymous

1. Изгрев или залез?
Знам ли. И двете като че ли. Преди повече им обръщах внимание някак. Ставах рано за изгрева или изобщо не си лягах, ходих да гледам с приятели залеза на Витоша вечер, даже го дебнехме и снимахме. И все пак ако трябва да избера, като че ли залез.
2. Любимото ти време от деня?
И тук не знам какво да отговоря. Идва ми „привечер след работа“, защото се освобождавам и имам време за себе си, но в Германия точно тогава пък ми ставаше най-самотно и си нямах никого, сега не работя и съответно го няма това освобождаване. Сутрин понякога обичам да тичам и се кефя като хората не са станали още, а аз бягам около езерото, ама не съм го правил от доволно време. По нощния живот 100% не съм, та и той отпада и така отговорът е едно голямо „нямам идея“.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Нищо не ми идва на ум, за трети път. Като тийнейджър се кефих на цици, сега ми е като че ли по-безразлично всичко. А, сетих се – една много яка заря това лято над Берлин. Продължи 30 минути и беше във всякакви форми и като си свикнал зарите през живота ти да траят 3-4 минути, в продължение на поне 25 такива, очаквах, че краят все е близо. Голям съспенс. Чакай да се върна назад... Сетих се. Историята е 100% истинска, не се ебавам сега с теб. Като бях дете, сигурно 6-7 годишен. Лежах си в леглото и изведнъж се събудих. Нашите спяха. Главата ми беше срещу прозореца, демек виждах какво става отвън. Изведнъж се оказа, че има човек на покрива на блока отсреща. Изведнъж всичко стана цветно, като в шоу. Човекът започна да танцува, а където стъпваше, светваше голям правоъгълник в различен цвят под краката му. Пълен сюрреализъм. Танцуваше и въртеше един чадър. Представи си Майкъл Джексън. Ходеше във въздуха и светеха под краката му цветни плочи. Продължи няколко минути и всичко изчезна. Аз стоях онемял. Не беше сън, помня го като много ярък спомен. Станах и събудих нашите. Разказах им, те ми казаха, че съм сънувал и заспаха пак. Аз седях буден сигурно 1 час и не можех да повярвам какво ми се е случило. После разказвах със седмици на другарчетата. Това е и единственият ми сблъсък с нещо свръхестествено без никакво обяснение и до ден днешен не знам какво се случи. Знаят я тая история сигурно 4-5 човека, сега и ти.
4. Важна ли ти е самотата?
Важна ми е. Понякога обичам да съм самотен, да съм депресиран, да съм тъжен. Мисля, че прекалено често съм тъжен, а най-тъжен съм, като съм самотен. Знаеш ли? Не искам повече да съм самотен. Човек винаги е сам, ама не е задължително да е самотен като е сам. Пък аз много често съм бил самотен и не искам повече. Та важна ми е, ама не я искам.
5. От какво изпитваш тъга?
Пфффф. От много неща. Напоследък? Че не съм се реализирал професионално, в личен план, а бе в никакъв план. Завиждам поголовно на всички и всичко около мен за пълни глупости и се опитвам да си сглобя психиката обратно. Нямам семейство, нямам деца, живея с мама и тати, нямам кариера, пари нямам особено много също, остарявам, няма вечно да имам толкова сили и енергия, а бе такива неща. Глупости уж, ама пък важни като че ли.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Колко е часът. Дали не мога да поспя още (то сега не работя и винаги отговорът е „да“). Крайно тъпо – много често второто е да си проверя Facebook-а, което говори за яко депресия. Обикновено повече FB в живота ти -> повече депресия, по-малко FB -> по-малко депресия.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Слушам разни неща, които да ми отвличат ума, за да заспивам лесно. Или медитирам, за да заспивам лесно. Ако не правя едно от двете, си мисля за някакви коли, които ускоряват бързо по завои или за космически кораби, от които стрелям по други хора, пък те също ме обстрелват, ама аз имам супер як щит и понеже щитът ми е як, нищо не стига до мен и така се чувствам защитен и заспивам бързо. Също че живея на някакво супер студена планета, ама аз съм в много топла и уютна база, в която е топло 25 градуса, пък навън -100 и така пак по-лесно заспивам. А бе чувствам ли се защитен, заспивам.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Хармонията със себе си и вярата в себе си. Отдавна загубени и докато не ги намеря, всичко отива по дяволите, нищо не се получава и търпя провал след провал. И любовта търся, защото и нея нещо не намирам цял живот. Само се мамя, че съм я открил. Я няколко месеца, я година и половина, я 4 години, пък станах на 30 и едно голямо нищо. Та търся, ама не намирам засега.
9. Какво те уморява?
Когато правя тъпи неща, в което не виждам смисъл. Тогава се уморявам по кофти начин. Ако тренирам/плувам/тичам/спортувам – тогава се уморявам по готин начин. Предпочитам да се уморявам по готин начин, ама обикновено тогава не ми плащат, а не искам да се уморя от глад.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла) Пространствената ми ориентация е отвратителна. Губил съм се много често, губя се и до ден днешен редовно. Дори в София, където живея откакто съм се родил. А себе си – о, да. В момента съм се изгубил. Дори не знам наскоро сега съм се изгубил, защото нямам усещането някога да съм се имал.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да. Липсва ми човек до мен. Липсва ми самодостатъчност. Липсва ми самоувереност. Липсва ми Цел, липсва ми посока. Друго всичко си имам.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Супер въпрос. Мислих, мислих с глава, обърната на дясно и очи, забити в пода и не мога да се сетя нищо. Като че ли нищо.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Пф, знам ли. В момента ме е страх от смъртта. Че наближава, че на 30 не съм като на 20 (хаха, типични писания от човек в „кризата на 30-те“, глупости). Страх, че (засега) няма кой да продължи рода, че нямам братя и сестри, нямам и първи братовчеди. Сам съм, цял живот съм бил сам и не се заражда това към момента да се промени. Изобщо от всичко ме е страх. Много ме е страх, ама няма да навлизам в подробности. Страх ме е страшно много сега.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Искам да напиша писмо в миналото до себе си. Малиии, колко ще е дълго. Поне 300 страници формат А4 големина 12, тесен шрифт. Ще обясня на малкия всичките му настоящи грешки, миналите, че и бъдещите. И ще се опитам да му налея акъл колко много неща могат да се подредят правилно, ако следва елементарни правила, на които ако не е това писмо, няма кой да го научи. Накрая ще се замисля, преди да го изпратя, защото кой знае – да се ебаваш с каузалността не е шега работа и току-виж погубя вселената, току-виж погубя дори само себе си. Защото никога не знаеш какво губиш, когато печелиш и какво печелиш, когато привидно губиш.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да живее живота си от сърце и душа.
Анонимно

Димана

1. Изгрев или залез?
Първосигнално: залез - по-наситени са. Като се позамислих - не бих се лишила и от изгревите.
2. Любимото ти време от деня?
Всяко време от деня ми е любимо, както е и със сезоните.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Най-хубавото нещо, което съм виждала до сега в живота си, е била дъщеря ми. Изумих се, че съществува нещо съвършено, или че се раждаме съвършени!
4. Важна ли ти е самотата?
Самотата ми е много важна, т.е. времето да остана сама със себе си. Ако няма такова време установих, че ставам взривоопасна и за себе си, и за околните.
5. От какво изпитваш тъга?
Тъга изпитвам от това, че повече няма да видя любим човек - баба, дядо... никой не е вечен, но пък от време на време ги усещам или правя някои неща, за да ги усетя - ям мекици, слагам шапка, пържа, ям миш-маш... и става една такава сладко-тръпчива тъга.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Първото нещо, за което помислям е, че тоалетната ме зове (първосигнално). В този момент от живота си като отворя очи и започвам да си планирам деня, работата, но пък това не ми пречи да ги променям и да забелязвам малките радости, които ми се изпречват. Нямам нужда от положителна настройка, кафе или каквото и да е
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Вечер по възможност гледам да се изключа, да релаксирам, да се върна към мен си, т.е. да не мисля.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Търся хармония и винаги да съм си в центъра. Не знам доколко това е определено, но ме кара да се чувствам добре.
9. Какво те уморява?
Уморява ме тъпченето на едно място и лутането.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
В единия смисъл съм се изгубвала, даже май не веднъж. В другия смисъл не съм, защото не ме е срам да попитам някого къде съм и как да стигна до някъде си. За съжаление за първия смисъл този човек съм аз и не винаги мога да си дам адекватен отговор.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Понякога ми липсва някой, понякога не.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Това за спомените ти бях отговаряла и пак същото нещо ще кажа - да не забравя да чувствам, че това е важното, защото наскоро пак ми се случи да се затворя за всичко и всички, а това боли.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Нищо не е страшно в живота, всичко минава. Животът също минава, и болки, страдания, болести, рани с него. Вярвам, че тук е трудната част, после отиваме на по-хубаво място с нашия си кръг души.
Никога няма да забравя как си отидоха баба и дядо. Баба беше болна и за нея като че ли очаквахме, че ще се случи. Дядо падна на 08.01 и си счупи крака нагоре към таза, беше на 81 години. След операция и 10 дена почина. Баба почина на неговото 40 дни и последните дни казваше, че Димчо я чака, строят къщата и я чакат.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Може би искам да напиша писмо на себе си, за да не забравям някои неща. На другите каквото мисля и чувствам си казвам, даже с риск да стана досадна.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Не знам дали искам да я уча, защото май тя учи мен. Може би да бъде себе си и да слуша сърцето си.
Димана Димова, 33г., адвокат, живее във Велико Търново със семейството си.

Анкета

Здравейте, хрумна ми една нова идея, свързана с този блог, която бих искала да доразвия. От известно време насам задавам конкретни въпроси на приятели, познати и дори непознати хора. Въпроси, които са свързани с темите на текстовете/разказите ми и дори вкарани в тях. Въпроси, които ме вълнуват и са ми важни. Предполагам не само на мен. В тази връзка ми хрумна да структурирам тези въпроси под формата на анкета, която ще започва с кратко представяне на дадения човек, може и снимка, която лично той си избере и съответно отговори на въпросите ми- искрени и прями, разбира се. Иначе няма смисъл. А след това всяко интервю ще бъде публикувано. А кой знае, това може да бъде същността на следващата ми книга. Въпросите могат да бъдат разширени с времето, но засега са това. Който има желание да я попълни, бъдейки напълно искрен (най-вече със себе си), може да я изпрати на пощата ми didagirl@abv.bg, като напише дали желае да бъде анонимно публикувано или не. Надявам се моите хора (да не ги посочвам/тагвам ;) ) да се включат първи, за да дадат смел пример на останалите. Нека да бъдем искрени и честни. Просто нямаме какво да губим. Най-много да разберем нещо ново за себе си, което винаги е ужасно смислено и добре дошло.
Представи се с няколко думи- име (ако не е анонимно), години, град, занимание/работа и т.н. Включи снимка, ако желаеш.
1. Изгрев или залез?
2. Любимото ти време от деня?
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
4. Важна ли ти е самотата?
5. От какво изпитваш тъга?
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
9. Какво те уморява?
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
11. Липсва ли ти нещо/някой?
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого? 
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си? 
Засега ще завърша с една любима мисъл от един много, много любим филм.
We're all on the brink of despair, all we can do is look each other in the face, keep each other company, joke a little...

Не точно стихотворение

Ако нямаш време
за един изгрев или пък залез,
за кратък поглед към небето
и към луната късно вечер.
Да се взреш в очите на детето си
за една минута поне
и да чуеш какво има да ти каже.
Или пък в чужди детски очи.
Да погледнеш рисунката,
която с гордост ти показва,
но не мимоходом,
не бързешком,
докато си вършиш нещо друго важно.
Ако нямаш време
да бъдеш с онзи твой приятел, брат, познат, който
сега, точно сега е потънал.
Поне за малко. Поне за малко.
И само да бъдеш, там, за него, без да раздаваш
съвети на килограм.
И да се обадиш на другия, когото не си чувал
от векове,
а сте вървели рамо до рамо,
поне един път, някога.
И ако нямаш време
да отидеш в планината
и да усетиш живота там.
Да докоснеш и прегърнеш
не точно близък приятел,
а някой, който има нужда.
Точно сега, не утре.
Да помълчиш с близък, с чужд,
със себе си.
Поне за малко,
за да чуеш онова,
което в шума не се чува.
Ако нямаш време
да послушаш хубава песен,
да потънеш в някоя книга,
да плачеш поне веднъж на месец,
защото за очите е полезно.
И за душата.
И да се смееш насред всичката нищета
поне веднъж на ден.
Ако нямаш време да наблюдаваш
децата си, докато са деца,
и са с теб, около теб,
докато спят, и те ядосват, и умиляват,
намират, вбесяват, и се смеят, и плачат,
и изкарват най-лошото от теб,
но и най-хубавото,
докато са край теб, защото после
ще си тръгнат. Ще растат, ще старееш,
защото всичко се движи и
нищо не стои на едно място,
защото животът е динамика. Промяна.
Ако нямаш време да падаш,
защото бързаш да се изкачваш.
Да бъдеш слаб, защото силните са на мода,
да грешиш, защото да се греши е лошо,
така са ти повтаряли цял живот.
Да тъгуваш и да се страхуваш,
да се загубваш и да се намираш.
Да поседиш на гроба на отишлите си
и да си поговорите
за онова, за което сте нямали време преди.
Да направиш нещо глупаво, а после смислено.
Ако нямаш време за живота
кога точно ще живееш?

Възможно ли е

Кафяво, топло кафене.
Тук, вътре, няма никой.
По тротоара оживен
приятели се викат.

Последно слънце. Затова
навън е олелия.
Боли те кръст, душа, глава
и в тъмното се криеш.

Безлюдно. Тихо. Само ти.
Невидимо зад бара
домашен дух кафе върти
през облаци от пара.

Пристъпиш ли, ще си отвъд,
при другите. Обаче
ти много дълго беше твърд
и вече ти се плаче.

Със пръст изписваш йероглиф
във захарта по плота.
Възможно ли е да си жив
и да не си самотен?

Мария Донева

It's a mystery to me
we have a greed
with which we have agreed
You think you have to want
more than you need
Until you have it all you won't be free

Society, you're a crazy breed
I hope you're not lonely without me
When you want more than you have
you think you need
and when you think more than you want
your thoughts begin to bleed
I think I need to find a bigger place
'cos when you have more than you think
you need more space
There's those thinking more or less less is more
but if less is more how you're keeping score?
Means for every point you make
your level drops
kinda like its starting from the top
you can't do that...