1. Изгрев или залез?
Като че ли не мога да избера. Едното е новото начало, очакването и неизвестното, другото е удовлетворението от изминалия ден, чувството на отмора и време за себе си.
2. Любимото ти време от деня?
Тогава, когато се чувствам щастлива и в хармония със себе си.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си.
Очите на децата ми.
4. Важна ли ти е самотата?
Аз не обичам да съм сама, а още по-малко пък да се чувствам самотна. Това страшно ме потиска.
5. От какво изпитваш тъга?
Натъжава ме болката на хората, безчовечните отношения, злобата и прикритата омраза, която виждам все повече около нас.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Колко е часът и какво ме очаква през деня.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Колко е часът и какво в крайна сметка съм успяла да свърша за деня. Обикновено като си легна все по-често ми се случва да се замислям и за някои по- екзистенциални въпроси – дали успявам да съм добра майка, дали давам достатъчно от себе си, дали получавам достатъчно от другите…
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
Човек не трябва да престава да търси нещо, било то дребно или не. Търся най-добрия начин да възпитавам и отглеждам децата си точно сега. Търся най-доброто в мен и околните, защото за мен то е най-важно.
9. Какво те уморява?
Безсмислените разговори и чакането.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла).
В буквалния смисъл – не, не съм. В преносен мисля, че също не съм. Винаги се старая да съм здраво стъпила на земята
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Аз съм щастлив човек, нищо не ми липсва. Виж, има хора, които ми се иска да можеха да са с мен по-дълго време и да споделят радостите ми.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Това, което съм преживяла с най-любимите ми хора. И всяка една секунда с децата.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Страшно няма, стига да имаш опора до себе си. Всичко е преодолимо и винаги има изход, освен смъртта.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не мисля, че ми се пише такова писмо. Всяко нещо трябва да идва с времето си. Ако съм казала нещо в миналото, то е било за тогава, ако трябва да кажа нещо на някого, бих го направила сега, а бъдещето- не искам да се меся там.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрала?
Оптимист.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да бъдат човечни, искрени и да обичат, но и да могат да съхраняват себе си.
Катерина Георгиева, 31г., икономист, живее в Хасково, родом от Велико Търново.
Като че ли не мога да избера. Едното е новото начало, очакването и неизвестното, другото е удовлетворението от изминалия ден, чувството на отмора и време за себе си.
2. Любимото ти време от деня?
Тогава, когато се чувствам щастлива и в хармония със себе си.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си.
Очите на децата ми.
4. Важна ли ти е самотата?
Аз не обичам да съм сама, а още по-малко пък да се чувствам самотна. Това страшно ме потиска.
5. От какво изпитваш тъга?
Натъжава ме болката на хората, безчовечните отношения, злобата и прикритата омраза, която виждам все повече около нас.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Колко е часът и какво ме очаква през деня.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Колко е часът и какво в крайна сметка съм успяла да свърша за деня. Обикновено като си легна все по-често ми се случва да се замислям и за някои по- екзистенциални въпроси – дали успявам да съм добра майка, дали давам достатъчно от себе си, дали получавам достатъчно от другите…
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
Човек не трябва да престава да търси нещо, било то дребно или не. Търся най-добрия начин да възпитавам и отглеждам децата си точно сега. Търся най-доброто в мен и околните, защото за мен то е най-важно.
9. Какво те уморява?
Безсмислените разговори и чакането.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла).
В буквалния смисъл – не, не съм. В преносен мисля, че също не съм. Винаги се старая да съм здраво стъпила на земята
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Аз съм щастлив човек, нищо не ми липсва. Виж, има хора, които ми се иска да можеха да са с мен по-дълго време и да споделят радостите ми.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Това, което съм преживяла с най-любимите ми хора. И всяка една секунда с децата.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Страшно няма, стига да имаш опора до себе си. Всичко е преодолимо и винаги има изход, освен смъртта.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не мисля, че ми се пише такова писмо. Всяко нещо трябва да идва с времето си. Ако съм казала нещо в миналото, то е било за тогава, ако трябва да кажа нещо на някого, бих го направила сега, а бъдещето- не искам да се меся там.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрала?
Оптимист.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да бъдат човечни, искрени и да обичат, но и да могат да съхраняват себе си.
Катерина Георгиева, 31г., икономист, живее в Хасково, родом от Велико Търново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар