...

На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.

             ....................


Вървя срещу смъртта, но аз не зная

тя има ли си дом и как изглежда.
И аз навярно там си имам стая,
която тя усърдно обзавежда.
Живее ми се тук, ала не мога.
Мъглата ми е ясна – с всички ребуси.
И ще поискам гражданство от Бога.
Или ще емигрирам в себе си.

 Добромир Тонев 

Гениалността в простотата

Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен коридор отвън, с нашите обувки пред вратата, дебелия килим върху пода на стаята, вън дъждът вали по стъклата на прозорците, а вътре в стаята светло, приятно и уютно, после тъмнина, гладките меки чаршафи и удобното легло, и чувството, че си се върнал у дома си, че не си вече сам, и през нощта, когато се събудиш, намираш другия до себе си, а не заминал нанякъде — всичко останало ти изглежда нереално. Изморени, заспиваме и ако единият се събуди, и другият също се събужда, и не се чувствуваме сами. Често един мъж изпитва нужда да бъде сам, една жена също изпитва нужда да бъде сама и ако се обичат, те стават ревниви, когато единият забележи това у другия, но мога да кажа съвсем искрено, че с нас двамата това никога не се случваше. Когато бивахме заедно, понякога се чувствувахме сами, но само по отношение на другите. Това чувство изпитах само веднъж. Бил съм самотен с други жени, а това е по-лошо, отколкото действително да си сам. Но ние двамата никога не се чувствувахме самотни и никога не се страхувахме, когато бяхме заедно. Зная, че нощта не е същата като деня, че нещата изглеждат различни тогава, че това, което преживяваш през нощта, не може да се обясни на дневна светлина, понеже тогава престава да съществува, и че нощта може да бъде страхотна за самотните, щом осъзнаят своята самота. Но с Кетрин нямаше никаква разлика между деня и нощта, освен може би тази, че нощите бяха по-хубави от дните. Когато хората се изправят пред света с толкова кураж, светът може да ги сломи само като ги убие. И той, разбира се, ги убива. Светът пречупва всички и у мнозина пречупеното място става по-здраво, но ония, които не се оставят да бъдат сломени, тях светът ги убива. Той убива безпристрастно и много добрите, и много кротките, и много смелите. Ако не си между тях, той пак ще те убие, но без да бърза.

из "Сбогом на оръжията", Хемингуей

Diyana.beyond: Между преди и след

Diyana.beyond: Между преди и след: Когато си си поставил цели и толкова да искаш да ги постигнеш, а все не успяваш. Все нещо не ти достига или пък не можеш да избягаш от себе...

Top 11 books

Както изготвих наскоро списък на съкрушаващите филми, които съм гледала в последните 1-2 години, така сега прилагам списък на книги с подобно въздействие. Изобщо книги, които няма да те оставят равнодушен, класика и съвременни.

1. Фиеста, Хемингуей (Хемингуей не може да се коментира, гигант)
2. Паула, Изабел Алиенде (по действителен случай, за дъщеря й- боли те сърцето през цялото време)
3. Спасителят в ръжта !!! Дж. Д. Селинджър (за не знам кой път четена, любима, любима, любима)
4. Щиглецът, Дона Тарт (най-масивната книга, която съм чела някога- 960стр, остават ми стотина)
5. Отклонение, Блага Димитрова
6. Вечерята, Херман Кох (великолепно написана, безупречен стил, лек, изчистен, на един дъх се поема)
7. Облакът Атлас, Дейвид Мичъл
8. Калуня Каля, Георги Божинов (толкова се изписа и изговори за нея, че няма какво да добавя- шедьовър)
9. Възвишение, Милен Русков (чудесна, чудесна наистина, смееш се с глас, стяга те за гърлото, от всичко има)
10. Сред дивата пустош, Джон Кракауер (по действителен случай, като се има предвид, че един от най-най-любимите ми филми е по въпросната книга, всяка дума е слаба)
11. Физика на тъгата, Георги Господинов (Георги Господинов повтарям- оттам насетне няма какво да се коментира, всичко е написано в книгата)

(разбира се, има и още, със сигурност пропускам някоя, но това е есенцията, да кажем, онова, което първо изплува ))

Top 12 movies

Гледани през последната година-две и светкавично добавени към списъка с любими ленти с не малка перспектива да бъдат гледани отново и отново. (винаги нещо се пропуска, някой поглед, изречена дума, мъничък детайл, щрих, които допълват картината) Великолепни, истински от първата до последната секунда, неизменно натискащи скритите спусъци в мен:
(не са подредени с умисъл, а хаотично нахвърляни, не ми се замисля кой е най)

1. A love song for Bobby Long (2004)
2. I origins (2014)
3. Room (2015)
4. The lovers of the Arctic circle (1998)
5. Youth (2015)
6. Wild (2014)
7. Twice born (2012)
8. Mr. Nobody (2009)
9. Last night (2010)
10. The great beauty (2013)
11. A perfect day (2015)
12. Mon roi (2015)

La grande bellezza

"Пътешествието тренира въображението. Останалото е разочарование и умора. Пътуването ни е въображаемо. Това е силата му. Върви от живота към смъртта. Хора, животни, градове, вещи, всичко е фантазия. Роман, измислица. Литре го казва, а той не греши. Всеки го може, ако затвори очи. От другата страна на живота е."
Луи-Фердинан Селин, Пътешествие до края на нощта
( из "Великата красота", режисьор Паоло Сорентино)

Г.Г.

Сгрешено четене

She walks in beauty like the Knife *

Георги Господинов по Байрон

Тя иде като нож красива
Във нощ под лунен небосвод
Лъчи и сенки се преливат,
Стомана, прах и въглерод,
Графит и диамант проблясват в сиво,
Тя не върви, тя реже в ход.

Да влюбва е дошла и да убива
Като луна студена, остра като стих,
След нея няма мъртви, няма живи,
Тя иде като нож красива,
Тя иде като нож красива,
Как искам аз да съм убит.

* Byron "She walks in beauty like the night"
 "Тя иде като нощ красива"