сряда, 17 декември 2014 г.

Ванина


1. Изгрев или залез?
Изгрев - обичам началото на новия ден.
2. Любимото ти време от деня?
Когато съм най-полезна, най-активна - тогава съм най-щастлива.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си.
Дъщеря ми.
4. Важна ли ти е самотата?
Да - за зареждане и за пренареждане на ценности, задачи, цели.
5. От какво изпитваш тъга?
От това, че сме устроени така, че остаряваме и един ден няма да е същото.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Господи, колко задачи имам да свърша!
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Аз съм един щастлив човек.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
Търся сродните души, сродните емоции, красотата и всички готини неща, които животът ми поднася.
9. Какво те уморява?
Рутината, еднообразието, монотонността.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла).
В буквалния- не и в преносния- не. Обичам да съм наясно къде отивам.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да. Татко. Много.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Коя съм аз и кои са най- близките ми хора.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Остаряването, болестите, човешката амортизация във всички аспекти.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
От миналото- на татко. От настоящето- казвам на хората всичко, което изпитвам и имам нужда да им кажа. От бъдещето- на наследниците ми.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрала?
Обич.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да следва мечтите си и да не се бои от нищо, да скача и да не го мисли много.
Ванина Трифонова, от Велико Търново, живее в София, стоматолог.

Теодора

1. Изгрев или залез?
Изгрев.
2. Любимото ти време от деня?
Вечерта.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Майка ми.
4. Важна ли ти е самотата?
Ужасна.
5. От какво изпитваш тъга?
От раздялата (и самотата след това).
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Какво ще ми се случи, докато ги затворя отново вечерта.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Какво имам да върша утре. "Провери дали будилникът ти е настроен правилно!"
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Мир.
9. Какво те уморява?
Да се лутам безцелно.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла)
1-ви смисъл - веднъж като малка на битака във Велико Търново. 2-ри смисъл - та аз почти само това правя - губя се, търся се.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Липсва ми самоувереност. Липсва ми семейство.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Ако ще бъде само едно, то не бих записала нищо.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Никога да не се спра.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Миналото - не. Настоящето - на майка ми. Бъдещето - на дъщеря ми.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
"Fragile"
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
На смелост.
Теодора Казакова, 26г., от гр.Велико Търново.

вторник, 16 декември 2014 г.

Дончо

1. Изгрев или залез?
Изгрев.
2. Любимото ти време от деня?
Ценя всяка секунда, особено ако е с компания. Няма значение кога.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си.
Родител се радва и си играе искрено с детето си.
4. Важна ли ти е самотата?
Не.
5. От какво изпитваш тъга?
Мисълта, че някои неща никога повече няма да са същите – носталгия.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Да докосна спящата до мен жена.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Същото като горното.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
Съмишленици за детинщини.
9. Какво те уморява?
Скуката.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла).
Да, като малък в чужд град, и НЕ в другия смисъл. Но понякога умишлено съм продължавал в грешна посока още малко.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Само починалите. Останалите липси при достатъчно желание могат да бъдат задоволени и това дава спокойствие.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Юзърнейма и паролата на фейса и пина на дебитната карта. Много са красивите ми спомени и никой не искам да пренебрегвам за друг.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Страдание на близък, за което да не мога да помогна.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не. Винаги съм правил всичко до край и нямам „Ако“ спрямо никой.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
„Елате повече!“ – На всеки индивид трябва да се дава шанс за опознаване. Не бих използвал предупредителна табела независимо колко бързо умея да преценявам хората. По-скоро индивидуализираща, но и това би било ограничаващо.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си? Трудолюбие.
Дончо Бораджиев, 33г., адвокат, живее в гр.Велико Търново.

понеделник, 15 декември 2014 г.

Катерина


1. Изгрев или залез?
Като че ли не мога да избера. Едното е новото начало, очакването и неизвестното, другото е удовлетворението от изминалия ден, чувството на отмора и време за себе си.
2. Любимото ти време от деня?
Тогава, когато се чувствам щастлива и в хармония със себе си.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си.
Очите на децата ми.
4. Важна ли ти е самотата?
Аз не обичам да съм сама, а още по-малко пък да се чувствам самотна. Това страшно ме потиска.
5. От какво изпитваш тъга?
Натъжава ме болката на хората, безчовечните отношения, злобата и прикритата омраза, която виждам все повече около нас.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Колко е часът и какво ме очаква през деня.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Колко е часът и какво в крайна сметка съм успяла да свърша за деня. Обикновено като си легна все по-често ми се случва да се замислям и за някои по- екзистенциални въпроси – дали успявам да съм добра майка, дали давам достатъчно от себе си, дали получавам достатъчно от другите…
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
Човек не трябва да престава да търси нещо, било то дребно или не. Търся най-добрия начин да възпитавам и отглеждам децата си точно сега. Търся най-доброто в мен и околните, защото за мен то е най-важно.
9. Какво те уморява?
Безсмислените разговори и чакането.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла).
В буквалния смисъл – не, не съм. В преносен мисля, че също не съм. Винаги се старая да съм здраво стъпила на земята
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Аз съм щастлив човек, нищо не ми липсва. Виж, има хора, които ми се иска да можеха да са с мен по-дълго време и да споделят радостите ми.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Това, което съм преживяла с най-любимите ми хора. И всяка една секунда с децата.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Страшно няма, стига да имаш опора до себе си. Всичко е преодолимо и винаги има изход, освен смъртта.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Не мисля, че ми се пише такова писмо. Всяко нещо трябва да идва с времето си. Ако съм казала нещо в миналото, то е било за тогава, ако трябва да кажа нещо на някого, бих го направила сега, а бъдещето- не искам да се меся там.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрала?
Оптимист.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да бъдат човечни, искрени и да обичат, но и да могат да съхраняват себе си.
Катерина Георгиева, 31г., икономист, живее в Хасково, родом от Велико Търново.

Тодор


1. Изгрев или залез?
Ставам прекалено късно, за да е изгрев.
2. Любимото ти време от деня?
Любимото ми време от деня е между 1 и 4 през нощта, когато мозъкът ми е най-продуктивен.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си.
Все още нероденото ми дете ще е.
4. Важна ли ти е самотата?
Когато не съм сам, ми е важна.
5. От какво изпитваш тъга?
Подменените ценности на обществото ни.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Жив съм. Кафе.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Това, което чета, докато заспивам.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво.
"Приключенията на Незнайко".
9. Какво те уморява?
Нищото.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла).
Всеки ден се изгубвам, физически никога.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Баща ми.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Името си.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Страшно е да остарееш сам.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Искам да напиша писмо на себе си.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Аз.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
На чувство за хумор.
Тодор Пеев, 29г., от Велинград, археолог, поет.

вторник, 2 декември 2014 г.

Нева

1. Изгрев или залез?
Летен следобед с цикади или гугутки. Вечерта е още далеч и животинките “тактуват” времето, сякаш е безкрайно.
2. Любимото ти време от деня?
Когато нямам нищо спешно за вършене.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Толкова ми е чуждо да избирам по хубост (все едно е само една и измерима само вертикално), че ако от това сега ми зависеше животът, просто щях да кажа първото, което ми хрумне – колкото маловажно, толкова по-добре, за да не обиждам важните неща.
4. Важна ли ти е самотата?
Да. Когато не е наложена или болезнена, а по собствен избор и в мълчание, от което има много възможни изходи.
5. От какво изпитваш тъга?
От грубостта. От мисълта, че всичко свършва. От невъзможността да намеря общ език с хора, на които държа, и от гледката на хора, които вместо да се разберат, злоупотребяват едни с други.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Чай с мед и лимон!
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Вече не знам дали е нарочно или неволно, но си лягам чак когато изпадна в състояние на безмисловност.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Смисъл и радост в нещата за правене, казване и мислене.
9. Какво те уморява?
Глупавото упорство. Некомпетентността. Увъртането. Тесногръдието.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла)
В пространството се губя постоянно. Оттам знам, че най-важно е не да знаеш къде си, а как да намериш къде да идеш. В преносния смисъл рядко съм се изгубвала, защото ми е уютно в моята подредба и рядко се отдалечавам от нея към места, в които не мога да се ориентирам.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Моята учителка Валентина Топузова, баба ми Невена – те си отидоха от този свят. От живите: приятелите ми из всякакви места.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
В тефтера си с адресите (пращам картички на хората, които обичам и харесвам) до всяко важно за мен име ще напиша по една-две думи, за да си знам после на кого да продължа да се обаждам.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Нещата да са хем безцелни, хем неприятни. Войната е страшна, насилието. Злонамереността. Разочарованието.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Да, на разни писатели и хора от киното, за да им кажа, че ми направиха живота в пъти по-щастлив.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Дете, идвай вече, после ще мислим на какво ще те уча

Нева Мичева, 41г., превежда от италиански и испански книги, които харесва, за читатели, които се вълнуват от другите хора и техните възгледи и съдби.

понеделник, 1 декември 2014 г.

Искрен

1. Изгрев или залез?
И двете! Няколко пъти ми е минавало през ума дали едното е по-красиво и по-зареждащо от другото, но май не могат да бъдат сравнени. Всеки със своята си магия. Както не можем да сравним Слънцето и Луната.
2. Любимото ти време от деня?
Просто Времето. Всичко ми е любимо – сутрин, обед, вечер, денем, нощем, следобед, привечер. Просто удоволствието да си тук и сега, независимо къде и кога. :)
3. Най-хубавото нещо, което си виждал в живота си?
Няма такова. Величието на планините, изгревът над морето, да си над облаците и да гледаш Земята отгоре, да видиш как деца помагат на възрастен човек, да усетиш доброто в хората. Едно стръкче тревичка или някое коте да погалиш! Отново не могат да бъдат сравнени.
4. Важна ли ти е самотата?
Да. На 100%. Мисля, че всеки има нужда от нея, осъзнавайки го или не. И всеки го прави (да се усамотява) - осъзнавайки го или не. Понякога усещам по-голяма нужда от нея. Време, в което да мълча, без музика (или с класическа или релаксираща такава), без да мисля много-много за ежедневието. Много обичам даже да спирам да мисля.
5. От какво изпитваш тъга?
Последно като изпитах такава веднага погледнах нещата от другата страна и я забравих.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Че съм благодарен (ама много!). Правя едно заявление всичко да се нареди по възможно най-добрия начин за всички (и за мен :P) и ставам.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Горе-долу същото като на ставане. Разликата е, че правя нагласа за съня или за времето, в което ще се наспя. (почва да се получава вече :))
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Направо се чудя какво търся, без майтап.
9. Какво те уморява?
Физически – работата и храната. Или дълъг преход. Психически – еднообразието.
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Ако знам накъде съм тръгнал, ще знам дали съм се губил. Иначе се е случвало, да.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Май не. Ако ми липсва нещо, вярвам, че ще ми се даде, стига да го поискам.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Да прощавам, да благодаря и да обичам. Иначе гледам много-много да не се връщам в миналото, така или иначе вече е минало, нали?
13. Кое е страшното в живота? За теб самия.
Страшното е обратното на спокойното. Предпочитам второто.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
За миналото се разбрахме. В настоящето пиша всеки ден. За бъдещето ще проявя търпение.
15. Ако трябва да си окачиш предупредителен етикет, състоящ се от една единствена дума, който да носиш навсякъде със себе си, коя дума би избрал?
Искрен.
16. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
“Infinite love is the only truth”
Искрен Кръстев, 28г., начален педагог, гр.София.