сряда, 6 януари 2021 г.

ТОГАВА

 Когато се усъмниш в себе си,

да - в себе си, кажеш си:
Аз съществувам ли въобще, тук ли съм
или съм там,
когато се почувстваш слаб
(а така да не понасяш това),
когато се усетиш изгубен,
счупен, куцащ, несекси
(не ти стои секси да си изгубен, счупен и куцащ),
когато се сетиш, че си почти на 40,
а така често да се чувстваш на 14 и
на 4 и на 104 едновременно,
когато просто искаш да зарежеш всичко,
ама наистина всичко, и да се отпуснеш,
да се отпуснеш мащабно като ръбесто камъче
в гладко езеро - точно така -
което от тежестта си пада директно
на дъното и остава там,
камък при вода, а не прах при прахта,
когато си толкова уморен от себе си
и от другите - от сладките им, съблазнителни думички,
които просто искат да те впримчат,
това е думата - впримчат,
да си нахранят егото -
адски модерно е това с егото, но и адски вярно,
но най-вече уморен от себе си, от глада си,
тоя нестихващ глад, който те яде отвътре, изначално
и докрай, глад за... попълни свободно, и това
трескаво търсене, търсене на какво,
за бога и по дяволите,
тогава поглеждаш нагоре и виждаш
всички тия ослепителни светулки в мрака
и в небето, заслепяващи
до сълзи - точно така -
до сълзи в иначе сухите ти очи
тогава чуваш синът ти да се провиква от другата стая
Идвай, мамо, чакам те,
дъщеря ти да пише гневно във вайбър
Потърси ми в къщата оня гланц за устни,
който забравих, важен ми е,
споменът за баба ти - слабата ти ръка,
държаща нейната изящна, изчезваща ръка,
същата, която държеше твоята в оная
призрачна, нафталинена стая на спомените ти
или детството май,
котките на село, които си оставил, отивайки си,
и не спираш да ги мислиш,
и всички ония души́ по пътя си,
които си оставил, отивайки си,
но не спираш да ги мислиш
със съкрушено, кървящо сърце,
процеждащо бавно
кап-кап-кап,
но галопиращо с пулс 120, няма време, разбери,
пълзи, върви, движи се, но не спирай,
тогава избърсващо плъзгаш показалец
по издайническата влага в очите,
в иначе сухите очи, винаги сухи - желязното ти правило,
което за нищо не ти върши работа, човече,
и се усмихваш широко,
клоунът не си тръгва уморен след чаша чай,
ама разбира се,
изпъваш гръбнак, гърди и брадичка,
и продължаваш към непроницаемия хоризонт нататък,
където и да е това нататък.
януари, 2021

Няма коментари:

Публикуване на коментар