Youth

https://www.youtube.com/watch?v=UCVnFUUI6X4&index=11&list=PLIFU4Ee44Ij-QLHI6pLdBBmzIqSDRywIj
Искам да напиша нещо за този филм. За актьорите, за режисьора. За любимия режисьор. Сорентино. Ужасно много искам. Защото това нещо в мен, което изпитвам, когато гледам филмите му, напира да излезе, а не може да намери формата. Думите не може да намери. Не можеш да кажеш за какво разказват филмите му. Не можеш да назовеш безименното чувство, което те изпълва, докато гледаш, а и много след това. Мисля, че става въпрос за красотата. Красотата на мига, който е сега и в следващия миг е току-що отлетял и изпитваш тъга от това. От това, че няма да се върне повече, каквото и да правиш. Нарича се носталгия, предполагам. Красотата, която изтича през пръстите и си отива. Младостта, която ти смигва иззад ъгъла, малко преди да се скрие безвъзвратно. Красотата на целия непоносим живот, на болката и мимолетната радост, на мечтите, които те движат напред и загубите, които те съкрушават и дърпат назад. Красотата на онова, което си бил и никога повече няма да бъдеш.
I feel complete I lose all control...