700 грама

(по действителен случай)

Дребно такова, измачкано, неугледно,
губи се в дрехите несъразмерно големи,
шапката, шала, наследени от баткото,
очилата едва закрепени на нослето му малкото.
Винаги най-отзад, ситни след другите,
брат му, първородния, късметлията
пред него, а най-отпред, безутешно далеч
бързо крачи оная, събрала в себе си
смисъла на живота му малък,
посоката, светлината.
И бърза тя, всеки ден, всяка сутрин,
неумолимо и никога назад не поглеждаща,
да не види онова малкото, дето не говори,
не чува, май само мама успява да каже,
така ми пошушнаха, 700 грама родено,
цъкат с възхита, примесена със съжаление.
Дядо Боже го е запазил, въздишат,
но него това не го вълнува, заето да бърза
след нея улисано, сега точно
в този момент то се страхува
гърба на майката да не изпусне,
зад ъгъла да се скрие.
А да не може да я извика,
мамо, спри тая луда гонитба, спаси ме.