Не знам как могат да се намерят думи, които да опишат този филм. Филм, но всъщност действителна лична история. На пътя, на търсенето и намирането понякога, на смисъла и безсмислието, на свободата и оковите на обществото и тези в самите нас. То е същото, когато срещнеш нещо истинско в живота. Нямаш думи да го опишеш. Рядко се случва или пък не. Може би е навсякъде около нас, стига да не гледаме в грешната посока. Обич има там, във всеки кадър, във всяка една среща по пътя. Тази обич разтопява човешката дистанция, страховете прогонва, осмисля вдишването и издишването, прави възможна прошката, широко отваря очите за късчетата красота около нас. Тази история те хваща за гърлото и не те пуска дълго, след като е свършила. Не знам дали свършва някога, наистина не знам.
"Some people feel like they don't deserve love. They walk away quietly into empty spaces, trying to close the gaps of the past." 
 https://www.youtube.com/watch?v=g7ArZ7VD-QQ