https://www.youtube.com/watch?v=E_Ci-pAL4eE&feature=youtu.be
Гледах този филм вчера. Знам, че ще го гледам отново. Съсипа ме. После
ме възкреси. Както често прави с нас животът. Заболя ме сърцето,
буквално. Заради това, че съм майка на син, че съм изобщо майка. Заради
последните тежки седмици, свързани с него и кошмарната мисъл колко
крехък може да е животът му, и заедно с това колко жилав, и как той,
самият, държи сърцето ми в малките си ръце. Заради безутешната новина,
че една друга майка е загубила сина си. Една? Не, не е една. Не е една.
Как беше- когато ти се роди дете, сърцето ти започва да броди извън теб.
Да броди извън теб. Филмът е красив, болезнен, но красив. Разказва се
историята за една майка и един син. За безграничната, извънземна любов
между майката и сина. Това е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар