чака я откакто се е родил
и така цял живот
едно непрестанно самотно очакване
без да тропа нетърпеливо с крак
като малко капризно дете
без да е припрян в живеенето
без да се уморява в надеждата
уверен че някъде там по пътя
кога гладък кога безутешно разбит
навярно след ей тая пропаст без дъно
в която за малко да пропадне
тя ще се появи или пък завърне
от там дето е била толкова дълго
толкова дълго колкото два живота поне
ще го хване за ръка без да продума
само с усмивка
с нейната безпризорна усмивка
и ще го поведе без значение накъде.
а тя все така не идва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар