неделя, 4 януари 2015 г.

Чакаш



Когато има имен ден
и помниш идеално номера й,
(няма как да го забравиш)
а там няма телефони, знаеш.
И помниш ясно начина, по който се усмихваше
или как си сбърчваше челото от сърдене,
макар и рядко да се сърдеше,
и как ти звънеше на всеки твой празник
плахо, притеснено, да не пречи.
И те обичаше пак така, тихо, отдалече,
сигурен си още те обича и те пази
от там, където е, сред другата си работа,
а ти внимаваш да не забравяш
малкото мигове заедно,
сякаш е възможно, кротката й усмивка
да не забравиш, особено
когато се изгубваш, особено тогава,
тя ще те намери и върне, и ще ти прошепне
не още, не още, имаш време
и неща за вършене, моменти за живеене,
сълзи за намокряне, кожа за докосване.
Когато има имен ден, а не можеш
да й звъннеш,
и нямаш време за тъгуване, работата не чака,
времето притиска, децата искат,
нямаш време за мълчане, криене, затваряне
от другите
просто чакаш,
чакаш търпеливо да отмине.
И друг ден да дойде.

Няма коментари:

Публикуване на коментар