https://www.youtube.com/watch?v=E_Ci-pAL4eE&feature=youtu.be
Гледах този филм вчера. Знам, че ще го гледам отново. Съсипа ме. После
ме възкреси. Както често прави с нас животът. Заболя ме сърцето,
буквално. Заради това, че съм майка на син, че съм изобщо майка. Заради
последните тежки седмици, свързани с него и кошмарната мисъл колко
крехък може да е животът му, и заедно с това колко жилав, и как той,
самият, държи сърцето ми в малките си ръце. Заради безутешната новина,
че една друга майка е загубила сина си. Една? Не, не е една. Не е една.
Как беше- когато ти се роди дете, сърцето ти започва да броди извън теб.
Да броди извън теб. Филмът е красив, болезнен, но красив. Разказва се
историята за една майка и един син. За безграничната, извънземна любов
между майката и сина. Това е.
петък, 19 февруари 2016 г.
вторник, 9 февруари 2016 г.
Как да бъда човешко същество
"- Обикаляме в някаква мъгла. Мисля, че всички сме в транс. Обикаляме
като зомбита. Не мисля, че дори осъзнаваме себе си и реакцията ни към
света. Обикаляме по цял ден като несъзнателни машини, докато вътре в нас
се развиват ярост, тревога и опасение.
- Точно така. Надигат се и изведнъж изскачат в неподходящ момент. Някакси социалният ни живот днес ни позволява да изразяваме чувствата си странно и индиректно. Ако ги изразиш директно, всички откачат.
- Всеки се носи през мъглата от символи и несъзнателни емоции. Никой не казва какво наистина мисли. След това хората подхващат шеги, които са като някакъв таен код. (...) Живеем в свят, в който бащи, необвързани хора или артисти се опитват да живеят според нечия фантазия за това как един баща, необвързан човек или артист трябва да се държи. Държат се сякаш по точно определен начин във всеки момент. И всички те изглеждат напълно самоуверени. Разбира се, в уединение хората са по-сложни. Не знаят какво би трябвало да правят с живота си. Четат всякакви наръчници.
- Господи, тези книги са толкова покъртителни, защото показват колко любопитни сме как всички други се справят в живота. Дори непрекъснато да играем тези роли, просто скриваме собствената си действителност от всички останали. Живеем в такова нелепо неведение един за друг. Обикновено не знаем нещата, които бихме искали да знаем за, предполага се, най-близките ни приятели. Ако преминаваш през някакъв ад в своя живот, би искал да знаеш дали приятелите ти не са преживявали нещо подобно. Но просто не смеем да се питаме.
- Все едно да помолиш своя приятел да прекъсне ролята си.
- Въобще не оценяваме възприемането на действителноста. Напротив, това наблягане на всички върху т.нар. "кариери" автоматично поставя на възприемането на реалността нисък приоритет. Защото ако животът ти е организиран около това да имаш успешна кариера, просто няма значение какво възприемаш или преживяваш. В известен смисъл можеш да изключиш ума си за години наред. Можеш да преминеш на автопилот.
- Умовете ни са фокусирани в целите и плановете, които сами по себе си не са действителността.
- Не. Целите и плановете са фантазия, част от един живот в сън. Нелепо е как всеки трябва да има някаква малка цел в живота. Абсурдно е, в известен смисъл, когато помислиш, че е без значение каква е тя.
- И понеже хората се концентрират в своите цели, всеки миг от техния живот е навик. Животът става привичен. И той е такъв днес. Ако действаш по навик, не живееш наистина. При санскрит коренът на глагола "бъда" е същият като "раста". (...)
Какво ни причинява живеенето в среда, където нещо толкова гигантско като сезоните, зимата, студа не ни влияе по никакъв начин? В крайна сметка сме животни. Какво означава това? Мисля, че вместо да живеем под слънцето, луната, небето и звездите, ние живеем във фантастичен свят, който сами сме създали. Комфортът може да те приспи до едно опасно спокойствие. Не виждаме света. Не виждаме себе си. Не виждаме как действията ни влияят на други хора. Ако си позволим да погледнем действията си, може да започне да ни се повдига. Как се държим с останалите? (...) Това да е началото на бъдещето, като отсега нататък ще има само обикалящи роботи, които не чувстват и не мислят. И почти няма да остане някой, който да им напомни, че е имало вид, наречен "човешко същество" с чувства и мисли. И че историята и паметта в момента се заличават и скоро никой няма да помни, че на планетата е съществувал живот. Според Бьорнстранд почти няма надежда. И вероятно ще се върнем към много див, беззаконен и ужасяващ период. (...) Не знам за теб, но аз трябва да вляза в тренировъчна програма, за да се науча как да бъда човешко същество. Как се чувствам в дадена ситуация? Не знам. Какви неща харесвам, с какви хора наистина искам да бъда? И се сетих за един начин- просто да премахна всичкия шум, да спра да играя своите роли и да слушам това, което е вътре в мен. Мисля, че за всеки идва период, в който има нужда от това. За да го направиш, може да се наложи да отидеш до Сахара. Може да го направиш и вкъщи, но трябва да премахнеш целия шум.
- Лично аз наистина не харесвам тези тихи моменти. Не знам дали е нещо фройдистко, страх от подсъзнателните импулси или собствената ми агресия, но ако стане прекалено тихо и аз просто си седя на едно място, независимо дали съм сам или с някого, ме връхлита чувство като "Господи! Ще бъда разкрит!" С други думи, склонен съм да върша каквато и да е задача, но не и просто да бъда човешко същество. Ако съм затворен и не мога да върша нищо, освен просто да бъда там, няма да мога. Мога да премина всякакъв друг тест, дори да получа шестица, ако положа необходимото усилие. Но не знам как да премина този твой тест. Разбира се, осъзнавам, че това не е тест, но го виждам така и че ще се проваля. Доста е плашещо. Чувствам се като в открито море. Мисля, че точно мигът на контакта с друг човек, ни плаши. Когато застанем лице в лице с друг човек. В момента не бихме го помислили за плашещо. Странно е, че въобще го намираме за такова.
- Не е толкова странно. Има си сериозни причини да бъде плашещо. Човешкото създание е сложно и опасно същество. Ако започнеш да изживяваш всеки момент- ето ти предизвикателство. Но да се протегнеш и да докоснеш другия- това наистина е вече нещо, към което да се стремим."
My dinner with Andre (1981), movie
- Точно така. Надигат се и изведнъж изскачат в неподходящ момент. Някакси социалният ни живот днес ни позволява да изразяваме чувствата си странно и индиректно. Ако ги изразиш директно, всички откачат.
- Всеки се носи през мъглата от символи и несъзнателни емоции. Никой не казва какво наистина мисли. След това хората подхващат шеги, които са като някакъв таен код. (...) Живеем в свят, в който бащи, необвързани хора или артисти се опитват да живеят според нечия фантазия за това как един баща, необвързан човек или артист трябва да се държи. Държат се сякаш по точно определен начин във всеки момент. И всички те изглеждат напълно самоуверени. Разбира се, в уединение хората са по-сложни. Не знаят какво би трябвало да правят с живота си. Четат всякакви наръчници.
- Господи, тези книги са толкова покъртителни, защото показват колко любопитни сме как всички други се справят в живота. Дори непрекъснато да играем тези роли, просто скриваме собствената си действителност от всички останали. Живеем в такова нелепо неведение един за друг. Обикновено не знаем нещата, които бихме искали да знаем за, предполага се, най-близките ни приятели. Ако преминаваш през някакъв ад в своя живот, би искал да знаеш дали приятелите ти не са преживявали нещо подобно. Но просто не смеем да се питаме.
- Все едно да помолиш своя приятел да прекъсне ролята си.
- Въобще не оценяваме възприемането на действителноста. Напротив, това наблягане на всички върху т.нар. "кариери" автоматично поставя на възприемането на реалността нисък приоритет. Защото ако животът ти е организиран около това да имаш успешна кариера, просто няма значение какво възприемаш или преживяваш. В известен смисъл можеш да изключиш ума си за години наред. Можеш да преминеш на автопилот.
- Умовете ни са фокусирани в целите и плановете, които сами по себе си не са действителността.
- Не. Целите и плановете са фантазия, част от един живот в сън. Нелепо е как всеки трябва да има някаква малка цел в живота. Абсурдно е, в известен смисъл, когато помислиш, че е без значение каква е тя.
- И понеже хората се концентрират в своите цели, всеки миг от техния живот е навик. Животът става привичен. И той е такъв днес. Ако действаш по навик, не живееш наистина. При санскрит коренът на глагола "бъда" е същият като "раста". (...)
Какво ни причинява живеенето в среда, където нещо толкова гигантско като сезоните, зимата, студа не ни влияе по никакъв начин? В крайна сметка сме животни. Какво означава това? Мисля, че вместо да живеем под слънцето, луната, небето и звездите, ние живеем във фантастичен свят, който сами сме създали. Комфортът може да те приспи до едно опасно спокойствие. Не виждаме света. Не виждаме себе си. Не виждаме как действията ни влияят на други хора. Ако си позволим да погледнем действията си, може да започне да ни се повдига. Как се държим с останалите? (...) Това да е началото на бъдещето, като отсега нататък ще има само обикалящи роботи, които не чувстват и не мислят. И почти няма да остане някой, който да им напомни, че е имало вид, наречен "човешко същество" с чувства и мисли. И че историята и паметта в момента се заличават и скоро никой няма да помни, че на планетата е съществувал живот. Според Бьорнстранд почти няма надежда. И вероятно ще се върнем към много див, беззаконен и ужасяващ период. (...) Не знам за теб, но аз трябва да вляза в тренировъчна програма, за да се науча как да бъда човешко същество. Как се чувствам в дадена ситуация? Не знам. Какви неща харесвам, с какви хора наистина искам да бъда? И се сетих за един начин- просто да премахна всичкия шум, да спра да играя своите роли и да слушам това, което е вътре в мен. Мисля, че за всеки идва период, в който има нужда от това. За да го направиш, може да се наложи да отидеш до Сахара. Може да го направиш и вкъщи, но трябва да премахнеш целия шум.
- Лично аз наистина не харесвам тези тихи моменти. Не знам дали е нещо фройдистко, страх от подсъзнателните импулси или собствената ми агресия, но ако стане прекалено тихо и аз просто си седя на едно място, независимо дали съм сам или с някого, ме връхлита чувство като "Господи! Ще бъда разкрит!" С други думи, склонен съм да върша каквато и да е задача, но не и просто да бъда човешко същество. Ако съм затворен и не мога да върша нищо, освен просто да бъда там, няма да мога. Мога да премина всякакъв друг тест, дори да получа шестица, ако положа необходимото усилие. Но не знам как да премина този твой тест. Разбира се, осъзнавам, че това не е тест, но го виждам така и че ще се проваля. Доста е плашещо. Чувствам се като в открито море. Мисля, че точно мигът на контакта с друг човек, ни плаши. Когато застанем лице в лице с друг човек. В момента не бихме го помислили за плашещо. Странно е, че въобще го намираме за такова.
- Не е толкова странно. Има си сериозни причини да бъде плашещо. Човешкото създание е сложно и опасно същество. Ако започнеш да изживяваш всеки момент- ето ти предизвикателство. Но да се протегнеш и да докоснеш другия- това наистина е вече нещо, към което да се стремим."
My dinner with Andre (1981), movie
Абонамент за:
Публикации (Atom)