събота, 20 юни 2015 г.

Наследство



Стоим с вуйна под огромната разцъфтяла липа на село, а в пищната й корона жужат монотонно стотици пчели. Обичам този омайващ аромат на минало и спомени, на идващо лято, на обещаващо бъдеще. 
Малко по-късно вуйчо ми разказва, че са посадили липата заедно с баба преди трийсет- трийсет и няколко години. Наистина е много голяма. Сянката й заема внушителна част от поляната.
Обирахме липовия цвят и го разстилахме да съхне върху вестници. Вестниците слагахме на кревата, и вуйна посочва двойното легло под сайванта, което си е там, откакто се помня. Някога, много много отдавна навярно се е ползвало за спане и се е намирало в къщата, разбира се, но после е било заменено с ново легло и са го преместили под сайванта. Още като бях малка, помня, че служеше освен за нас децата и нашите си детски игри, също и за легло на котките, които винаги са били по много тук. Поне от пет нагоре.
Та вуйна говори сега за този креват. Хем ненужен и безцеремонно изхвърлен, хем отново ползван за други цели. Това беше преди, допълва тя. Да слагаме липовия цвят там. 
Сега го прибираме вътре. На баба ти на леглото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар