събота, 7 ноември 2015 г.

страхове

когато гледам към планината
точно на свечеряване 
и тъмносините облаци 
знаеш как я забулват
без да отнемат от хубостта й
присвивам очи и едва проличава
как неусетно пълзят по нея
отиват нанякъде устремени
и оня безутешен хоризонт дето
планината и небето се докосват 
с обич
когато и времето пълзи напред
а не назад и то отива някъде
откъдето никога не се връща
усещам как бавно и неумолимо
остарява всяка клетка в тялото ми
и все по-малко приличам 
на онова момиче с изплашен поглед
от снимките гледам го настойчиво
и все по-чуждо ми е то все по-далечно
в друг живот може би го е имало
и особено винаги 
винаги когато
мисля за теб
се страхувам от онзи далечен ден
или пък близък кой знае
когато в самия край срещна човека
който съм можела да бъда  

Няма коментари:

Публикуване на коментар