понеделник, 26 октомври 2015 г.

Leonard

https://www.youtube.com/watch?v=czPt84ZKKOE
Винаги, винаги, когато слушам този глас, независимо дали поезията или музиката му, повече от великолепни, повече от каквото и да е, няма дума за такива неща, които съществуват в нашия свят, все едно са от другата страна на реката, както съм споменавала и преди, на другия бряг са, виждаш ги, чувстваш ги, знаеш, че са там, уж наблизо, а всъщност в два различни дни, недостижими, и по-добре, че е така, та винаги, когато го слушам, се пренасям на някакво безименно място, съвсем сама, последния човек на Земята в този момент, единствения, и няма значение какво е било преди и какво ще бъде, безтелесна съм, без минало и бъдеще, без страхове, съжаления, ограничения, точно там в този миг, нещо в теб се разстила, разтваря, стисва те за гърлото, навлажнява очите, леко горчива, леко сладка тъга по всичко и по нищо. Велик е, голям, голям...

Няма коментари:

Публикуване на коментар