понеделник, 9 февруари 2015 г.

Само една

Пред теб събличам се до болка истински, единствено усмивката оставям. Докосванията ми пак са необмислени, в писмата си сконфузено се преповтарям.

И не, че не искам да се загубя в косите ти - разлюлян водопад от мед и от слънце - но само изплетен от сънища поглед в очите ти може да свие страха ми до зрънце.

И само погалих нежно дланта ти - сами във колата - не мога пред всички - и те оставих да тръгнеш в тъмата, в тази нощ - по женски толкова ничия.

Защо ми е трудно да надвия ума си? Освен любов и малко кураж да добавя. Ще те докосвам пак отново в съня си докато... не мога наяве.

Открих все пак у себе си бог - по-силен, по-млад, по-нов наместо празната бездна... Да - вярно е! Няма никаква първа любов. Има само една... И последна.

Йовко Ламбрев

20 декември 2004
София

Няма коментари:

Публикуване на коментар