вторник, 2 декември 2014 г.

Нева

1. Изгрев или залез?
Летен следобед с цикади или гугутки. Вечерта е още далеч и животинките “тактуват” времето, сякаш е безкрайно.
2. Любимото ти време от деня?
Когато нямам нищо спешно за вършене.
3. Най-хубавото нещо, което си виждала в живота си?
Толкова ми е чуждо да избирам по хубост (все едно е само една и измерима само вертикално), че ако от това сега ми зависеше животът, просто щях да кажа първото, което ми хрумне – колкото маловажно, толкова по-добре, за да не обиждам важните неща.
4. Важна ли ти е самотата?
Да. Когато не е наложена или болезнена, а по собствен избор и в мълчание, от което има много възможни изходи.
5. От какво изпитваш тъга?
От грубостта. От мисълта, че всичко свършва. От невъзможността да намеря общ език с хора, на които държа, и от гледката на хора, които вместо да се разберат, злоупотребяват едни с други.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Чай с мед и лимон!
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Вече не знам дали е нарочно или неволно, но си лягам чак когато изпадна в състояние на безмисловност.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Смисъл и радост в нещата за правене, казване и мислене.
9. Какво те уморява?
Глупавото упорство. Некомпетентността. Увъртането. Тесногръдието.
10. Изгубвала ли си се някога? (и в двата смисъла)
В пространството се губя постоянно. Оттам знам, че най-важно е не да знаеш къде си, а как да намериш къде да идеш. В преносния смисъл рядко съм се изгубвала, защото ми е уютно в моята подредба и рядко се отдалечавам от нея към места, в които не мога да се ориентирам.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Моята учителка Валентина Топузова, баба ми Невена – те си отидоха от този свят. От живите: приятелите ми из всякакви места.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
В тефтера си с адресите (пращам картички на хората, които обичам и харесвам) до всяко важно за мен име ще напиша по една-две думи, за да си знам после на кого да продължа да се обаждам.
13. Кое е страшното в живота? За теб самата.
Нещата да са хем безцелни, хем неприятни. Войната е страшна, насилието. Злонамереността. Разочарованието.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Да, на разни писатели и хора от киното, за да им кажа, че ми направиха живота в пъти по-щастлив.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Дете, идвай вече, после ще мислим на какво ще те уча

Нева Мичева, 41г., превежда от италиански и испански книги, които харесва, за читатели, които се вълнуват от другите хора и техните възгледи и съдби.

Няма коментари:

Публикуване на коментар