сряда, 26 ноември 2014 г.

Мария

1. Изгрев или залез?
И двете носят красота по еднакъв и по различен начин.
2. Любимото ти време от деня?
Мързеливото, без значение от конкретния час. Това е времето, в което мога да остана насаме със себе си, да се отдам на любимо занимание, любим човек или просто да затворя очи, без да мисля за нищо.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Обич във всичките й проявления.
4. Важна ли ти е самотата?
Когато е желана – да. Когато не е желана – още повече.
5. От какво изпитваш тъга?
Натъжава ме страданието във всичките му форми.
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
За малкото нежно същество, спящо до мен или усмихващо ми се широко, готово за новия ден.
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Зависи как е минал денят – ако ми се е случило нещо особено емоционално (независимо хубаво или лошо), мога да прехвърлям моментите още дълго в главата си. Ако е бил просто един спокоен ден, поглеждам спящото до мен бебе и заспивам.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Като че ли не. Всичко, което някога съм търсила, или съм открила, или съм установила, че всъщност не ми трябва.
9. Какво те уморява?
Свръханализирането – прекалено задълбочаване в твърде несъществени и прости (оказва се) неща.
10. Изгубвал/а ли си се някога? (и в двата смисъла)
Да, многократно. Поддържам обаче максимата на един познат литературен герой – щом съм Тук, значи не съм се загубила. Всяко загубване е просто стъпка по пътя.
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Не.
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Онези два момента от т.6.
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
Безпомощността е нещо страшно за мен, както и о-без-веряването – и двете видимо поставят човека в ситуация без изход, чувството е смазващо.
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
Бих си писала със себе си, с писма и отговори : ) В момента, в който нещо излезе изпод химикалката и остане на белия лист, вече е написано от друг човек, толкова бързо се променяме. Що се отнася до други хора, предпочитам да чета писма, отколкото да пращам. Като цяло едностранния процес на комуникация не ми харесва.
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Животът е прекрасен не въпреки, а заради. Ако мога да отгледам човек, който винаги държи (поне) наполовина пълна чаша, ще съм щастлива.
Мария, 29г., от Варна
пристрастена към морето
улавям мигове и после ги пускам на свобода
обичам да обичам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар