сряда, 12 ноември 2014 г.

Даниела

1. Изгрев или залез?
И двете, ама по различен начин. Изгревите не ми се случват често на мен, знаеш, та са ми по-специални сякаш. Но и от залезите не се отказвам… залезите на плажа, залезите на терасата, залезите през прозореца на колата/автобуса, всичките. Всеки един ми е (бил) специален.
2. Любимото ти време от деня?
Хъх.. Между 3 и 5 сутринта. Това е много мистично време Толкова е тихо и спокойно, че имаш усещането, че си останал сам на планетата Което понякога може да бъде много самотно усещане, а понякога много освобождаващо… Тогава мисля най-добре сякаш (разбирай не мисля чак толкова…) Главата ми се изпразва от всички излишни неща. Пък и не само главата.
3. Най-хубавото нещо, което си виждал/а в живота си?
Хм. Сякаш не мога да се спра на едно, което да е "най-". Но може би всичките са свързани или с природа, или с малки човечета, или.. Хмм, май като цяло, ако трябва да избера едно събирателно - обич. Под всякаква форма и проявление. Чиста и безрезервна, безпределна, безусловна… Състрадание, милосърдие. Май това ще да е най-хубавото.
4. Важна ли ти е самотата?
Самотатаа… колко да ми е важна, колкото на всеки друг, предполагам. Нали всички сме си всъщност съвсем сами. Така се раждаме, казват, и така си отиваме… Важна ми е, да. Но да си сам и да си самотен са две различни неща. И двете са ми важни, но без самотата сигурно мога. Съвсем друг е въпроса дали искам.
5. От какво изпитваш тъга?
От нещата, които си причиняваме един на друг. От озлоблението и отчуждението, в които сме затънали. От размаха, с който рушим и унищожаваме. Тъжно ми е като гледам как се лутаме и търсим, а сякаш сами сме си изболи очите, и не виждаме, че това, което търсим, е всъщност точно пред нас, до нас, в нас… В другия до мен, когото така усърдно се опитвам да разгранича и отделя от себе си, да преборя, превъзхождам, прецакам, пре-…
6. Кое е първото нещо, за което си помисляш сутрин, щом си отвориш очите?
Напоследък, че днес ще е по-добре. Мисля си "днес ще е хубав ден".
7. А последното вечер, преди да ги затвориш?
Различно. Не е работа (вече). Напоследък най-често си мечтая за някакви хубави неща. Или си мисля за това, което съм чела допреди малко.
8. Търсиш ли нещо определено? Ако да, какво?
Много неща - баланс, хармония… в момента себе си най-вече. Иначе, същите неща като повечето хора предполагам - щастие, спокойствие (което като се замисля за мен е еквивалентно на хармонията и баланса) .. и същата тази безгранична, безусловна, безпределна обич от по-горните редове. Но БалансЪТ ми е особено важен (и много, ама много труден). Важно ми е и да не е равен на сбора от двете противоположности, както ми се случва обикновено.
9. Какво те уморява?
Същите неща, които ме натъжават + борбата със себе си (това се върнах и го подчертах, понеже ми е особено уморително ) + упоритостта на някои хора да бягат от себе си и от искреността като дявол от тамян + ... Абе, много е дълго това уравнение.. Аз съм един много уморен човек май Но си почивам де... Напоследък осъзнавам, че е важно човек да се научи да си почива
10. Изгубвал ли си се някога? (и в двата смисъла)
Да и Да! Обичам да пътувам/пътешествам и обожавам да се губя на непознати места (да, възможно е да се изгубиш умишлено.) . Така съм намирала едни от най-прекрасните места/неща/хора в живота си. А в другия смисъл - напоследък си мисля кога за последно и дали изобщо съм била "неизгубена".. Мисля си, че това с намирането на себе си е непрекъсваем процес, т.е. не откриваме, а преоткриваме себе си... Същото важи и за намирането/откриването на другите
11. Липсва ли ти нещо/някой?
Да. Аз съм много "такова" животно. Много трудно пускам, та непрекъснато има нещо/някой да ми липсва. Най-често някой. Уж много добре знам, че всичко се променя и най-постоянното нещо във вселената е промяната, ама то знаенето е едно, пък липсването май е друго Това ми е още един от големите и трудни уроци
Иначе, в другия смисъл - липсват ми търпение и воля (и други разни такива неща)
12. Ако знаеш, че утре ще се събудиш и спомените ти ще бъдат напълно изтрити, кое е онова нещо, което искаш да си запишеш някъде, за да го съхраниш?
Ха. С този въпрос ме затрудни Разбирай бая се лутах преди да реша какво да отговоря
Мисля, че бих искала да имам записани имената на хората, които обичам, за да мога да ги намеря по-бързо, и да започна/продължа да ги преоткривам Което може и да е излишно, понеже всъщност искрено вярвам, че те не са "записани" точно в спомените ми
Конкретни случки и събития едва ли бих си записала. Има нещо много привлекателно и освобождаващо (и плашещо признавам) в това да се изправиш пред възможността да започнеш наново и да изживееш всяко нещо като за пръв път (знаейки, че е така) Да изгубиш егото и да видиш какво остава отдолу… евентуално.
Но сигурно бих си записала нещата, в които вярвам искрено и дълбоко. Всичко останало е производно сякаш. Нещата, които ме вдъхновяват, тези, които ме възпламеняват…
Иначе, ако запазиш отговорите на тези въпроси, няма да е лошо начало
13. Кое е страшното в живота? За теб самия/ата.
М, то не е едно. Май си нямам страшноТО. Имам си много страшни неща. Ако трябва да използвам достатъчно думи, за да смятам, че съм ги обяснила всичките (така де, на страшните неща трябва да се отдава нужната чест ), ще трябва да напишем цял роман, или серия романи, за тях само Затова в списъчен вид с непълно изброяване:
• Самотата. Ама не ежедневната физическа, а онази другата… (Абе и двете всъщност, едната май не я познавам от първо лице просто)
• Разделите
• Фалшивостта и маските
• Пътят на най-малкото съпротивление
• Апатията
• …
14. Искаш ли да напишеш писмо на някого от миналото, настоящето или бъдещето? Ако да, на кого?
На 16-годишната аз. Всъщност бих искала тя да ми напише писмо на мен. Би ми помогнало да си я припомня, мисля си, а сега имам нужда
На хората от настоящето/бъдещето (гледам да) си им пиша писмата
Ха, значи искам да пиша на 16-годишната аз, и да й кажа да ми пише Една доста дълга кореспонденция ще се получи, опасявам се. Но всъщност не бих имала нищо против, аз обичам да пиша писма. Ще отговоря на всеки от всякога…
15. На какво (най-много) искаш да научиш детето си?
Да е щастлив/а. Всъщност, на каквото има нужда да се научи …
Даниела Колева, 31г., HR; японистика, живее в гр.София.

Няма коментари:

Публикуване на коментар