неделя, 7 септември 2014 г.

Той я обичаше толкова много и толкова отдавна, че не можеше вече да си представи някакво свое страдание, причина за което да не е жена му.
- Искам да умра уверена, че ще ме погребат в земята, като достойните хора- продължи тя.- Единственият начин да бъда сигурна в това е да отида някъде другаде и да помоля да ме погребат жива.
- Няма какво да молиш другите- каза старият Яков съвсем спокойно.- Тази работа трябва аз да я свърша.
- Тогава да вървим- каза тя, - защото съвсем скоро ще умра.
Старият Яков я огледа хубаво. Само очите й си бяха все млади. Ставите й бяха станали на възли, а кожата й беше землиста, както винаги в края на краищата.
- Изглеждаш по-добре от когато и да е било-каза й той.
Морето на изгубеното време, Маркес

Няма коментари:

Публикуване на коментар