неделя, 23 март 2014 г.

Прах

Прах просмуква се навсякъде
в шкафа, по ботушите и в теб.
Бършеш го безсмислено понякога
от мебелите, а в душата е безчет.

Така минават си годините,
умора тиха костите сковава.
Назад чернеят пътища изминати,
неволи лични, наши си ни съкрушават.

Но ето, пролет плахо съживява
духа ти прашен, но нетленен.
Показва нежно и, че всичко отминава,
и друго идва, за да те намери.

Няма коментари:

Публикуване на коментар